Днес ще си спомним за една от най-интересните и различни жени в историята на изкуството, а именно художничката Фрида Кало, починала на 13 юли.

Дамата, която светът помни и до днес с характерната ѝ прическа на кок с вплетени в него цветя и със сключени вежди, излъчваща самоувереност, нарисувала много шедьоври и смятана за гений, си отива на днешния ден през 1954 г.

Фрида Кало е родена на днешната дата през 1907 г. в Койоакан, Мексико. Тя открива страстта си към изобразителното изкуство, след като преживява автобусна катастрофа, при която е тежко ранена. Бащата на Фрида, Вилхелм, е фотограф, родом от Германия, който емигрира в Мексико, където среща любовта на живота си, майката на Кало, Матилда. Фрида е трето дете от общо четири в семейството. Двете ѝ по-големи сестри носят имената Матилда и Адриана, а по-малката ѝ сестра – Кристина.

Когато е на 6 г., Фрида е диагностицирана с полиомиелит, заради което тя трябва да прекара следващите 9 месеца от живота си на легло, а вследствие на заболяването десният ѝ крак остава деформиран. В процес на възстановяване баща ѝ я подкрепя да спортува, да плува и да играе футбол, за да подпомогне излекуването ѝ.

През 1922 г. тя е приета в Подготвителното училище, едно от елитните учебни заведения в Мексико. Там тя бързо става популярна сред връстниците си с добротата си и с любовта ѝ към цветните традиционни дрехи и бижутата. Само няколко месеца, след като стъпва за първи път на прага на училището, Фрида се запознава с бъдещия си мъж, стенописеца Диего Ривера. Поводът той да посети Подготвителното училище е проект, по който Диего работи. След като вижда стенописа, създаден от талантливия художник, Фрида е възхитена и споделя на своя приятелка, че един ден иска да има дете от него.

В училище г-ца Кало се движи в кръг от интелектуалци, сред които е и Алехандро Гомес Ариас, с когото Фрида има кратка романтична връзка. На 17-и септември 1925 г. двамата пътуват в автобус и само за няколко секунди животът на бъдещата легендарна художничка се преобръща за секунди. Автобусът се сблъсква с трамвай и вследствие на удара Фрида е тежко ранена. Дясното ѝ бедро е прободено от стомана, а тежкият сблъсък ѝ нанася и няколко фрактури на гръбначния стълб и таза. Кало прекарва няколко седмици в болница, след което продължава лечението си вкъщи. Прикована към леглото, едва на 18 г., тя намира утеха в рисуването. Всъщност новата ѝ страст се оказва призванието в живота ѝ. Година след пътния инцидент Фрида приключва първия си автопортрет, който подарява на тогавашната си изгора Алехандро.

През 1928 г. младата художничка възстановява контакта си с Диего Ривера, който запознавайки се с творбите й, я подкрепя да продължи и ѝ дава ценни насоки, свързани с изобразителното изкуство. Не след дълго красивият романс между двамата творци е вече факт, а през 1929 г. сключват и брак. Влюбените Фрида и Диего живеят в любов и разбирателство, а през 1930 г. вдъхновената от щастливия семеен живот художничка рисува портрета „Фрида и Диего“, който в същата година представя на шестата изложба на „Асоцията на жените художници“ в Сан Франциско.

Въпреки че съюзът между Кало и Ривера да изглежда безупречен и здрав, претърпява няколко падения, предизвикани от множеството изневери на Диего. Фрида е съсипана, когато разбира, че съпругът ѝ е имал афера и с по-малката ѝ сестра, Кристина. В отговор на предателството от страна на любовта на живота ѝ, тя отрязва голяма част от дългата си черна коса. Семейство Ривера се събира и разделя многократно и несъмнено съюзът им, както необичаен, така и бурен, остава един от най-легендарните, които историята познава.

Портрет на Кристина, Фрида Кало

За краткия си земен път Фрида успява да предизвика сензация в изобразителното изкуство и да остави трайна следа с картините си, в които използва множество символи, както и традиционните за Мексико ярки и пъстри цветове. Повлияна от развода си с Диего през 1939 г., Фрида създава една от най-силните си и известно творби, „Двете Фриди“. На картината е изобразена Фрида, облечена в бяло с капки кръв по облеклото и пробито сърце и Фрида в цветни дрехи със здраво сърце. Творбата изразява обичаната и отхвърлената жена, която страда за съпруга си. За щастие двамата с Ривера се събират и сключват брак отново през следващата година. Фрида е радостна, но не за дълго, тъй като губи баща си малко след това. Въпреки тежкия си живот, Кало остава легенда в мексиканската история и в световното изкуство.

Здравето ѝ е крехко, заради което тя не успява да усети щастието да бъде майка. През 1950 г. Фрида развива гангрена на десния си крак и е хоспитализирана за девет месеца. Независимо от влошеното си състояние тя не спира да твори и през 1953 г, само една година преди смъртта си, тя прави първата си самостоятелна изложба. Няколко месеца по-късно кракът на художничката е ампутиран и през април 1954 г. тя отново е приета в болница, заради опит за самоубийство, а по-късно се разболява и от бронхопневмония. Фрида Кало умира само две седмици след рождения си ден на 47-годишна възраст. И до днес съществуват спекулации за причината за смъртта ѝ.

В памет на великата дама, белязала световната история на изкуството ще си припомним няколко нейни цитата:

„Обичам да рисувам цветя, защото в картините те никога не увяхват.“

„Има две големи катастрофи в живота ми. Едната беше трамваят, другата е Диего. Диего е далеч по-лошата.“

„Трагедията е най-смехотворното нещо на света.“

„Крака... за какво са ми те, когато имам криле?“

„Аз не се страхувам от сънища и кошмари, рисувам моя собствена .“

Четете още: Тореадорът и животът на един бик