Някъде по пътя между Агра и Джайпур – двете точки от Златния индийски триъгълник, туристите се отклоняват към Фатехпур Сикри – стара столица на Моголска империя.
Градът носи поетичното име Град на Победата и въпреки, че е просъществувал по-малко от 50 години, остава и до днес един от най-добре запазените културни паметници на Индия. Той е строен между 1569 и 1580 година, по идея на великия моголски император Акбар. Липсата на вода в този пустинен регион, кара дворът на императора да се пресели в град Лахор (днес в Пакистан) само 10 години след обявяването му за столица.
За да построи новата си столица, император Акбар събрал най-добрите архитекти, строители и майстори на своето време. Фатехпур Сикри е внимателно планирано място. Всъщност, това е първият град на Моголите, в който е вложена цялостна архитектурна идея. Той синтезира най-добрите постижения за времето си на индийската, персийската и ислямската архитектурна и инженерна мисъл. На мястото на малкото селище Сикри само за 15 години се издига каменен град, който впечатлявал със своите великолепни дворцови и култови сгради. Той бил заобиколен от 11 км стени с дебелина 2,4 и височина 9,6 м, изградени от типичния за района ярко червен пясък. Те обграждали столицата от три страни, а от четвъртата – тя била защитена чрез голямо изкуствено езеро. Центърът на града е проектиран с идеята да респектира към безапелационната власт на императора.
Централният площад е замислен като средоточието на административния и културен живот на столицата. От едната му страна се издигала Залата за частни аудиенции на владетеля (Diwan-i-Khas). Тук се провеждали любимите на Акбар религиозни дебати и обществено-ангажирани срещи. Акцентът в залата бил величественият трон на императора, който се издигал на равнището на втория етаж. Огромна колона крепяла кръгла площадка, където седял владетеля. Основата на платформата напомняла разтворено ветрило с 36 серпентини, богато декорирани с геометрични и флорални мотиви. Площадката била свързана с четирите ъгъла на залата чрез висящи пътеки. Сложна система от водни улеи покрай стените на залата разхлаждала въздуха и играела ролята на примитивен древен климатик.
Ако не знаете легендата за този град, всеки местен може да ви я разкаже с удоволствие и с типична многословност. Скоро ще разберете, че Акбар имал три жени – една християнка, една мюсюлманка и една хинду. Но въпреки че императорът бил любимец на боговете и те му дарили много победи, всъщност той бил нещастен в личния си живот, тъй като нямал дълги години наследник. Когато вече бил загубил вяра, при него дошъл един свят човек, който изпълнил странен ритуал за пречистване на владетеля и му обещал скоро син. В замяна, Акбар заявил, че ще построи великолепен храм, в който светецът да отправя своите молитви, а на жената, която му роди наследник – нов дворец. След по-малко от година, мечтата на императора се сбъднала и съпругата му, която изповядвала исляма, го удостоила с жив и здрав син. Акбар пък спазил обещанията си – къщата на Мариам е най-голямата и изящна сред женските покои. За да се отблагодари пък на Светия мъж, Акбар построил джамията Jama Masjid.
Къде точно свършва легендата и започва историята, в Индия никога не можеш да разбереш. Jama Masjid, чието име в превод означава Петъчната Джамия, е една от най-големите в Индия. И до днес се смята, че тленните му останки са чудодейни и бездетните жени се стичат тук, за да отправят своите молитви, връзвайки памучни ленти и надявайки се на чудото, което се е случило на великия владетел.
Тук все още може да се види надпис, от времето преди Градът на победата да се превърне в град на сенките: „Светът е само един мост – премини по него и не строй къщи отгоре му. Светът е само един час, прекаран в молитви. Останалото е невидимо.”
&w=3840&q=75)