"...Колко малко от нас разбират, че любовта е нежност, а нежността не е съжаление, както немалко хора смятат;

още по-малко са тези, които разбират, че щастието в любовта не е в абсолютното фокусиране на всички емоции в една: човек трябва да обича много неща, а любимият трябва да се явява само като нещо, което да ги символизира;

истинските възлюбени на тази земя, в очите на своите любими, са люляков цвят, корабни светлини, училищен звънец, пейзаж, запечатани разговори, приятели, детска неделя, изгубени гласове, любим костюм, есен и всички сезони, памет, да, памет, пръстта и водата на всяко съществуване.

Все носталгични неща, но пък има ли по-носталгична тема от любовта?"

"Други гласове, други стаи" (Труман Капоти)