В (Не)често задавани въпроси, ние от екипа на Woman.bg, няма да питаме "за", а ще си говорим "със" тях - известните и популярните, звездите и тези които стоят зад тях. Тук няма да присъства въпросът за бъдещите творчески планове, а ще го оставим сам да бъде споделен.
И най-важното е, че това ще е мястото, в което те ще разговорят искрено с нас за нещата които ги вълнуват, моментите които ги радват или ситуациите, при които се ядосват и...изобщо за всичко, всичко, което искат да ни споделят.
Жената. Емоцията. Приятелката - Велислава Каймаканова.
Откровено...зад обектива.
Преди да се запозная с нея, от разстояние се възхищавах на таланта и умението й да създава изкуство. Трудно ще забравя и първата ни среща, беше по повод една от поредните й фотосесии. Когато започнахме да обсъждаме концепцията относно въпросните снимките, не усетих как цялата ми възхита премина във взаимна емоционална симпатия. Удивително беше - зад цялата тежест на апаратурата да видиш едно крехко телце, зад което се крие очарованието на една земна и емоционално заредена жена, изпълнена с любов към живота, позитивизъм и мъжка амбиция. Жена, наясно със себе си и с възможностите си.
Вили, ти си една от малкото жени в модата (макар от другата страна на обектива), която е запазила онова по детски невинно усещане за себе си, без преструвки, чисто, дори на моменти наивно. Как успя?
В.Каймаканова: Стоя зад убеждението, че това което направиш, което направиш на другите хора, рано или дори по-рано се връща като бумеранг към теб... Така че сама избирам какво да се случи. Не съм отмъстителна, с времето се научих на търпение и да не изпитвам необходимост от мъст.
Децата са най-чисти и истински - дори когато направят беля или излъжат, го правят несъзнателно, а не за да наранят или направят зло някому. Осъзнавам, че зад всичките глупости, които съм сътворила, много съм съжалявала впоследствие, но никога не е имало зла умисъл.
Имам си няколко вселенски правила, които си повтарям всеки път, когато нещо ме ядоса или нарани. Едно от тях е, че никога едно зло не е само и единствено такова, то се появява, за да те научи на някаква истина. И ако това е детска наивност - да, аз съм дете, и да, щастлива съм от това.
Мислиш ли, че това донякъде ти помага да изкараш най-доброто от един модел?
В. Каймаканова: Мисля, че най-много в това отношение ми помага безумната интуиция, която нося в себе си (най-вероятно идваща от зодията ми - риби).
Дори и да съм била ядосана на определен човек, то никога не се е отразявало на снимката (от което самата аз съм се изненадвала понякога). Злото не е в мен и, поради това, то няма как да се отрази на работата ми.
Аз съм човек, който търси на първо място красивото в хората, защото вярвам, че всеки го носи... Дори и да е дълбоко скрито, което е още по-предизвикателно, защото тогава търся и намирам различни начини и пътища, за да го извадя и да го покажа чрез снимката.
Като професионален фотограф, си работила с най-големите имена в модата, визирам и печатните издания, и моделите. Била ли си някога разочарована?
В. Каймаканова: Била съм разочарована, да, но по-скоро от бездушието, непрофесионализма, шуробаджанащината, лъжите, интригите, все черти, които за огромно съжаление, са прекалено присъстващи в тези среди.
Иначе, ако говорим за конкретни човешки постъпки, дори и ядосана, съм с ясното съзнание, че е невъзможно две страни да мислят и усещат нещата по един и същи начин. Всеки прави собствения си избор, реагира по различен начин в различните ситуации.
Така че, коя съм аз да съдя някой... Дори да съм много, много обидена, даже бясна, се оставям на мислите. И нещата отплуват, отшумяват, понякога по-бързо, друг път по-бавно.
Как се чувстваш след една обида?
В. Каймаканова: Като всеки човек, неприятно...
Понякога плача, карам колата и пея с пълно гърло, често се случва и да си купувам нещо, ей така, за да ми мине. Стоя зад убеждението, че всяко нещо (било то лошо или добро) носи своя смисъл.
Но аз съм жена, която вярва в надеждата и винаги се стремя към новото, различното, умея да загърбвам стари дрязги, особено тези, от които ме е боляло, и се стремя да гледам само напред и нагоре, и така докато дишам.
Какво смяташ за хората, които надценяват себе си, подценявайки таланта на другия?
В. Каймаканова: Това пак влиза в "личен избор"... Трябва да обичаш и познаваш себе си, да си погребал егото, за да можеш да прецениш реално възможностите си, както и начина, по който да реагираш в дадени ситуации.
Какви подвизи си готова на направиш заради работата?
В. Каймаканова: Подвизи? (смее се)... Колкото са необходими за ситуацията. С моята приятелка и гримьорка Силвия Стойчева сме доказали не веднъж, че няма случай, с който да не сме се справили, когато сме решени да стане дадена сесия. И двете сме супер луди глави и дори не броим до десет преди да хукнем за Гърция или някъде.
Тук всяко предизвикателство е добро дошло за нас, защото така помним, че сме били там, с цялата си енергия, сърце и душа.
...а заради любовта?
В. Каймаканова: Това е любимата ми тема - любовта... Правя и съм правила всичко, което може да заяви моята любов и то не само към даден човек, а към всичко.
Всяко нещо направено с любов носи такава енергия, че няма как да остане незабелязано.
Кога разбра, че си известна и носи ли ти лично удовлетворение известността? Или по-скоро ти пречи?
В. Каймаканова: Никак, ама никак не се чувствам известна. Това, което искам да стане известно, са снимките ми и работата ми.
За мен известността е състояние на духа, при различните хора е различно. За някои една поява, било то в пресата или телевизията, е известност, но за мен важното е да бъда обичана и известна в ума на хората, които обичам и уважавам.
Рядко се появяваш на светски събития, въпреки че си създала "изпод апарата" доста известни личности...
В. Каймаканова: Това не е моят свят. Нямам потребността да бъда забелязвана, "голямото внимание" не е за мен. Не обичам да гледам цялата тази суетня и лицемерие, които присъстват на такива събития. В крайна сметка важното след тези "светски събития" е кой ще застане до теб.
Суетата за теб: необходимо зло или...?
В. Каймаканова: Всеки човек си създава вид суета... За някои е дреха, за други кола, и колкото и да е жалко, в даден момент е необходимост.
..а любовта?
В. Каймаканова: Любовта е всичко... Тя е пролет, въздух, изкуство, магия, сила, която, ако овладееш, ставаш смел и безсмъртен.
Какво би простила?
В. Каймаканова: Ще кажа, дори и да прозвучи клиширано, че не бих простила лъжата. Не заради самата лъжа, а заради последствията от нея, заради загубата на доверие.
Влюбена ли си?
В. Каймаканова: Да.
За да видите фотографиите на Велислава Каймаканова "щракнете" тук