Още от древни времена човечеството се опитва да разграничи секса от неговата природна функция - зачеването на потомство. Не си мислете, че контрацептивите са рожба на науката на нашия век, лекарите от миналите векове също са търсили начини за предпазване от нежелана бременност.

Древните индийки преди полов акт са намазвали влагалището си с различни смеси, включващи морска сол, растителни масла и пречистено краве масло. Гърците пък са правили мазила от зехтин, олово на прах и тамян.

Фактът, че древните египтянки са използвали крокодилски изпражнения като контрацептив, вече е добил печална известност по света. Въпреки че това средство се използвало само от бедните момичета, докато благородните египтянки разполагали със специални тампони, напоени с мазила от акациев сок, мед или смола с добавена сол.

Възможно е древните знахари, които са измислили тези смеси, да не са знаели на коя точно тяхна съставка се дължи контрацептивният ефект.

Лепкавите вещества наистина са способни да забавят движението на сперматозоидите, докато млечната киселина, която се съдържа в акациевите листа и в изпражненията, може направо да убие сперматозоидите.

Разбира се, тези методи не са приложими при спонтанен полов акт. Освен това те са нагърбвали с бремето на контрацепцията единствено и само жената. Това обаче не означава, че мъжете не са поемали никаква отговорност. Най-разпространеният и естествен начин за предпазване от бременност в древността е бил coitus interruptus, което се превежда като прекъснат полов акт.

Вътрематочните средства също започват да се прилагат още през древността. Например, жените в древен Китай и Япония са поставяли в маточната кухина сребърни топчета. Популярни са били и бариерните методи за контрацепция, при някои народи е било прието във влагалището на жената да се постави диск от разтопен пчелен восък, намазнена хартия или морски водорасли, който да прегражда пътя на сперматозоидите към матката.

Презервативът и най-близките му роднини

Цар Минос е изобретил презерватива още 3000 години преди новата ера. Той бил направен от кози пикочен мехур. Царят се притеснявал, че жена му е омагьосала семето му да поражда само змии и скорпиони и затова държал следващите му изневери да не оставят "следи".

В Националния музей в Кайро е изложен най-старият запазен презерватив. Според египетските учени подобни презервативи е използвал и фараон Тутанкамон (1343-1325 г. пр.н.е.). По същото време японците, които и до ден днешен са известни с новите си технологии, са изобретили нещо като презерватив, направено от много тънка кожа. Изделието било наречено "кауагата".

Употребата на презервативи била може би най-популярна в древен Рим. Римските легионери вече имали едно на ум за венерическите заболявания и се предпазвали с презервативи, направени от мускулната тъкан на убитите вражески воини.

Следващата стъпка в развитието на презерватива става в Англия, по времето на крал Карл ІІ. Тук изделието било наречено с името "кондом" в чест на полковника от кралската армия граф Кондом. Въпреки че мнозина историци смятат, че думата произлиза от латинската дума condus, която във винителен падеж звучи като condum. Понятието "презерватив" пък със сигурност произлиза от латинската дума preservare - "предпазвам".

Началото на сексуалната революция

Първите гумени презервативи се повяват през ХІХ век, когато е открит процесът на вулканизация на гумата. Откривателите на технологията са Ч. Гудиер (САЩ) и Т. Хенкок (Англия). През 1844 г. Гудиер патентова изобретението си. След това презервативите от гума стават масов продукт. Египетските амулети от котешки кости (вижте снимката) остават в миналото. Но прогресът не може да бъде спрян, следващата голяма стъпка в развитието на контрацепцията е разработването на хормоналните противозачатъчни.

Смята се, че "бащата" на противозачатъчните хапчета е американският биолог Грегъри Гудуин Пинкъс. През тридесетте години на ХХ век се установява, че инжектирането на женския полов хормон прогестерон потиска овулацията при животните. Пинкъс решава да използва този хормон като съставка за противозачатъчни хапчета за жени. Същият учен предлага и да се използва комбинация от два различни хормона в едно хапче - прогестерон и естроген.

През 1951 г. ученият от български произход Карл Джераси, заедно с мексиканците Луис Е. Мирамонтес и Хорхе Розенкранц, участва в откриването на progestin norethindrone, който - за разлика от progesterone, действа дори при приемане през устата и е много по-силен от естествено съществуващия хормон. Отбелязва, че не е имал предвид контрол върху раждаемостта, когато започнал да работи с прогестерон - "дори в най-безумните ни мечти... не сме си (го) представяли".

Първият хормонален контрацептив за перорална употреба се появява в САЩ през 1960 година и според съвременните мерки е съдържал невероятно големи дози хормони.

Контрацептивите днес

Нежеланата бременност все още си остава глобален проблем, в света ежегодно се зачеват 175 милиона деца, като половината от тях не са планирани, а 22% от ембрионите стават жертва на аборти.

Абортите водят не само до хормонални нарушения и възпалителни заболявания при жените, но понякога и до безплодие. Затова ако не планирате бременност, най-добре е да разполагате с надеждни контрацептиви.

Най-разпространен хормонален контрацептив си остават хапчетата. В Западна Европа и САЩ ги използват над 46% от жените. Сега все по-популярни стават други хормонални средства, които не изискват ежедневна употреба, например влагалищен пръстен, който се поставя всеки месец. Този нов метод за контрацепция вече е предпочитан от над 1.5 млн. жени.