Ето и обещаните техники за постигането на азиатска блефаропластика.

Техниката с разрез

В тази процедура клепачът е отбелязан според анатомията на окото и се базира на предложената височина на желаната гънка. Прави се разрез и след това се отстраняват малки мускулни и мастни ивици. Според д-р Уу „количеството и местоположението на премахване (на мускули и мазнини) имат важно влияние върху височината, формата и дълбочината на новата гънка".

Раната се затваря с миниатюрни шевове, които създават връзка между апоневрозата (слоеве плоска съединителна тъкан, която разделя мускулите един от друг) и дермалния слой (слой кожа под епидермиса, който е изграден от съединителна тъкан) на кожата. По думите на д-р Уу конците се махат около седмица по-късно и окончателната височина и форма на гънката са резултат както от прецизно отсраняване на тъкан, така и от прецизно преустройство на вътрешната тъкан.

Предимството на този метод в сравнение с по-малко оперативната шевна техника се състои в това, че той позволява на хирурга да преодолее анатомични пречки за създаването на гънка чрез променяне и преустройство на вътрешни тъканни слоеве на клепача. Също така тази техника позволява по-голяма вариация в окончателната височина и форма на гънката.

Един нейн недостатък обаче е, че може да се окаже голямо предизвикателство за неопитен хирург, за разлика от шевната техника, която се извършва по-лесно. Също така крайният възстановителен период е доста по-дълъг, когато се прави разрез.

Обикновено извършвана като амбулаторно лечение, разрезната техника отнема приблизително час, а цените започват от около 2000 Малайзийски рингитe (официална валута на Малайзия).

Шевната техника без разрез

Тя включва поставянето на един или повече перманентни шева в клепача без да има нужда от разрез, който по същество свива вдлъбнатината. Тази техника е популярна в Азия и се нарича още „бърза корекция на клепачите", тъй като може да се извърши за 20 минути.

Шевният метод вкючва минимална оперативна намеса, извършва се по-бързо, изисква по-кратък възстановителен период (понеже няма отворени рани) и е по-евтин, като цените започват от 1400 Малайзийски рингитe.

Един недостатък обаче е, че в повечето случаи новата гънка отслабва или изчезва с годините. Това е така, защото гънката не е създадена чрез истинско анатомично преустройство, а по-скоро чрез наместване на вътрешната тъкан. Щом шевовете станат по-хлабави, гънката ще изчезне и повечето пациенти ще трябва да се подложат отново на процедурата.

Д-р Уу въвежда вариация на шевната техника, наречена „техниката, която не оставя белези". Принципът е да „промушиш иглата и конеца през кожата на клепача, създавайки отвор, и после през хрущяла на тарзалната пластинка (пластинката от съединителна тъкан, която създава структурата на клепача)", обяснява той. „Тогава придърпващ отвора, така че да се затвори плътно, толкова плътно, че той се врязва в кожата и прави миниатюрен невидим белег".

Този метод е напълнло регулируем и обратим и д-р Уу добавя: „Ако някой пациент не хареса резултата, просто ще направя малък прорез със скалпел под горния клепач, за да премахна всеки шев и не след дълго гънката ще изчезне от клапача".

При неговата „техника, която не оставя белези" шевовете няма да се разхлабят, защото конците минават през клепача, а не само през кожата и меката тъкан, както е при традиционната шевна техника.

По думите на д-р УУ, единственият случай, в който техниката му би била неподходяща, е „при пациенти с много мастна тъкан в клепачите, която трябва да се премахне". Тогава техниката с разрез е по-добрият подход за получаване на гънка в клепача.

Равносметка

Операцията обикновено се извършва като амбулаторно лечение и пациентът може да си отиде вкъщи още на същия ден. Болката след операцията е лека и на клепачите трябва да се постави студен компрес, за да не се подуят. Нормално е клепачите да са зачервени, подути и посинели няколко дни, а от раната да капе течност, наподобяваща кръв.

Конците (при техниката с разрез) се махат една седмица след операцията и разрезът ще се зачерви и ще е неравен през първите няколко седмици. Сърбежът, посиняването и отокът са нормални, но до две седмици ще изчезнат.

Първите две седмици ще са най-неприятни, тъй като пациентът ще трябва да избягва дейности, които изсушават очите, като например четене, гледане на телевизия, ползване на компютър, носене на контактни лещи и слагане на грим. Също така трябва да се носят слънчеви очила, за да предпазват очите от възпаления, причинени от вятъра или слънцето.

Гънките ще се подобряват с времето и постепенно ще придобият окончателната си позиция след около четири месеца. „Новите гънки на клепачите неизменно ще изглеждат прекалено високи, прекалено дълбоки или асиметрични, докато отокът не отмине," предупреждава д-р УУ.

Възможни усложнения от корекцията на клепачи независимо от типа на избраната процедура вклюват обилно сълзене, понижена чувствителност в клепачите, сухота на очите, оставане на белег - но те са само временни, докато клепачите се възстановят напълно.

Популярността на тази процедура е подтикнала много нелицензирани лекари да я предлагат без да имат нужните знания и умения. „Поцедурата за корекция на клепачите трябва да се извършва единствено от квалифицирани пластични хирурзи," категоричен е д-р Уу.

Пациентите трябва да се информират относно различните аспекти на корекцията и са насърчавани да говорят за своите очаквания и да преценят дали корекцията ще подчертае лицето им и ще придаде завършен вид на чертите им или точно обратното. Успехът на операцията не трябва да се оценява през ранния възстановителен период, тъй като пълното оздравяване може да отнеме между 12 и 18 месеца, а съвсем леката асиметрия е почти неизбежна.