Как да се ориентирате в ученическите проблеми? Та те са толкова многообразни, понякога дори специалистите и учителите се чувстват объркани.

Родителите не винаги имат достатъчно търпение и разбиране. А от всичко това най-много страда детето!

Случва се всичко да започне от привидно незначителни неща – бавно темпо на учене, трудности в запомнянето на буквите, липса на концентрация. Част от тези проблеми могат да се оправдаят от възрастта, от лошото възпитание или на нежеланието на самото дете да учи. А на този етап трудностите се забелязват и разрешават достатъчно лесно. Чак по-късно те набъбват като търкаляща се снежна топка, образувайки затворен кръг. Постоянните неуспехи дотолкова обезкуражават детето, че проблемите започват да „прескачат“ от един предмет на друг.

Детето се предава, започва да се смята за безпомощно и неспособно, да мисли, че усилията му са безсмислени. Но всички психолози са сигурни, че резултатите от обучението зависят не само от това доколко е способен човекът да реши поставената задача, но и от това доколко е уверен, че ще се справи. Ако детето се сблъска с поредица от неуспехи, нормално е в един момент да си помисли „Не, аз никога няма да успея“. А щом е „никога“, значи няма нужда да полага усилия! Вметнатите от родителите упреци в стила „Ама че си глупав“ само подливат масло в огъня. Не само заради думата „глупав“, но и заради самото демонстрирано (умишлено или неволно) отношение – укоряващият поглед, обвинителните интонации и жестове често казват на детето повече от думите.

Какво да правят родителите при проблеми в ученето?

1. Не гледайте на тези проблеми като на лична трагедия

Не се отчайвайте и най-вече старайте се да не демонстрирате огорчението и недоволството си. Запомнете, че най-важната ви задача е да помогнете на детето. Приемайте го и го обичайте такова, каквото е – така ще бъде по-лесно и за него.

2. Пригответе се да работите дълго с детето

Запомнете – само то не е в състояние да се справи с проблемите си! Има нужда от вашата помощ.

3. Поддържайте увереността му в себе си

Постарайте се да освободите детето от напрежението и чувството за вина за неуспехите му. Ако сте твърде заети със собствените си задачи и намирате само една минутка, в която да питате детето „Как върви?“ или да му се скарате – имайте предвид, че така не му помагате, а само му създавате нови проблеми.

4. Забравете изтърканата фраза „Колко изкара?“

Не искайте от детето веднага да ви разказва за училищните си дела, особено ако е разстроено или огорчено. Оставете го на мира – то ще ви разкаже всичко, ако е сигурно, че може да се опре на вас.

5. Не обсъждайте проблемите на детето с учителя пред самото дете

Това е добре да се направи насаме с учителя. Никога не укорявайте детето и не му се карайте, ако на това стават свидетели негови съученици или приятели. Също така не бива да подчертавате успехите на другите деца и да ги хвалите.

6. Интересувайте се от домашните на детето, само ако постоянно му помагате за тях

При съвместните занимания се запасете с търпение. Преодоляването на проблемите в ученето е уморителен процес, който ще изисква от вас умение да се владеете, да не повишавате глас и да обяснявате всичко спокойно по няколко пъти. При това без упреци и раздразнение. Типичните родителски оплаквания звучат като „Сили не ми останаха вече. Скъса ми нервите“. Разбирате ли къде е проблемът? Уж родителят е по-силният и помага на детето. Но в крайна сметка той самият се предава и вини за това детето. Способен е да изпита съжаление към себе си, но не и към малкия ученик...

Неизвестно защо повечето родители смятат, че при проблеми с писането детето трябва да пише повече, ако чете зле, трябва да чете повече, а ако смята лошо, да решава повече задачи. Но тези уморителни и неблагодарни занимания убиват радостта от самото учене! Така че не претоварвайте детето с онова, което не му се удава.

Много е важно по време на занятията нещо да не ви пречи, за да чувства детето, че вие сте тук с него и изцяло за него. Не поглеждайте дори „с едното око“ към телевизора, не се разсейвайте, не прекъсвайте занятията, за да се обадите по телефона или да отскочите до кухнята.

Важно е също така да решите кой от родителите трябва да помага на детето в ученето. Майките обикновено са по-мили, но често не им стига търпение, а и са твърде емоционални... Бащите са по-сурови, но при това и по-спокойни. Старайте се да избягвате ситуациите, в които на единия родител му се изчерпва търпението и той вика другия „на помощ“.

Имайте предвид, че дете с проблеми в ученето рядко знае със сигурност и напълно какви домашни задачи са му дали. И не го прави нарочно – просто домашните винаги се дават на края на часа, когато учениците вече вдигат шум, а вашият „лош ученик“ се е уморил и почти не слуша учителя. Затова детето може да каже съвсем искрено вкъщи „нямаме домашни“. Ако често става така, питайте за домашните съучениците му.

При изпълнение на домашните задачи общата продължителност на непрекъснатата работа не трябва да надвишава 20-30 минути. След това е задължително да има кратка почивка!

Не се старайте „на всяка цена“ да направите всички домашни наведнъж.

7. Не се притеснявайте да помолите учителя да изпитва детето само тогава, когато то само вдигне ръка, да не изтъква пред всички грешките и неуспехите му

Постарайте се да намерите контакт с учителя – детето има нужда както от вашата, така и от неговата помощ и подкрепа.

8. Ползвайте само положителни мотиви

При неуспехи ободрявайте и подкрепяйте детето, а когато постигне дори и най-малкия успех – похвалете го. Най-важното е да го възнаграждавате за труда му, и то не само на думи. Ако не го правите, ученикът може да си помисли „За какво да се старая, никой не забелязва успехите ми“. Задължително е да го възнаграждавате – може би със съвместна разходка или ходене на зоопарк или театър.

9. Децата със затруднения в ученето имат нужда от стриктен дневен режим

Не забравяйте, че такива деца обикновено са неспокойни и разхвърляни, поради което ще им е трудно да спазват определен режим.

Ако детето трудно става сутрин, не го пришпорвайте и тормозете, а започнете да му навивате будилника с половин час по-рано.

Може би най-трудното време е вечерта, когато е време за лягане. Родителите се стараят да приспят по-бързо малкия ученик, а той отлага съня, доколкото изобщо е възможно. Често всичко приключва с кавги, сълзи и упреци. А после детето дълго не може да се успокои и да заспи...

Можете да дадете известна свобода на детето, например да не си ляга точно в девет, а от девет до девет и половина. Много е важна пълноценната (и то без учене) почивка в неделя, най-вече през ваканциите.

10. Своевременните и правилни мерки значително повишават шансовете ви за успех

Ако имате такава възможност, непременно заведете детето на специалист (психолог, логопед, психоневролог, педагог). Консултирайте се с експерта и спазвайте точно препоръките му!

Добре е да включите малчугана при избора на покупките за учебната година, сега можете да се възползвате от предложенията в специалния каталог на МЕТРО "Отново на училище", който можете да разгледате тук.