Често произведенията, които описват откровено един или друг проблем, стават жертви на прекомерна цензура.

Понякога засягат нечии религиозни или морални възгледи, шокират хората и дори предизвикат масови вълнения. Такива книги най-често биват забранени в редица страни.

Предлагаме ви да обърнете внимание на четири книги, които са били забранени и които спокойно можете да прочетете днес.

1. „Кланица 5 или кръстоносният поход на децата“

Автор – Кърт Вонегът

Когато бил още съвсем млад, Кърт Вонегът доброволно се записал в армията на САЩ, след като японските войски бомбардирали Пърл Харбър. Скоро полкът му бил прехвърлен в Европа за участие във Втората световна война. Случило се в резултат на бойните действия Вонегът да бъде пленен. Това станало през 1944 г., когато войната била почти приключила. Въпреки това Вонегът изкарал в Дрезден почти цяла година, където работил в завод за производство на витаминен сироп за бременни жени. Все още бил в Дрезден и по време на прочутата бомбардировка.

Вонегът оцелял по чудо, а след трагедията му се наложило да вади хиляди трупове изпод руините на сградите. Тези събития оставили неизгладим отпечатък в ума му и след войната писателят се заклел никога повече да не докосва оръжие.

След като вече бил признат като успешен автор, Вонегът решил да опише тези свои преживявания. За целта се срещнал със съратника си Бърнард О`Хейр. Съпругата на Бърнард се възмутила, щом разбрала, че писателят смята да пише за войната. Тя заявила, че подобни книги нямат право да съществуват, тъй като вдъхновяват младежите да отидат да се бият и да загинат. Вонегът й обещал, че ще озаглави книгата „Кръстоносният поход на децата“ и добавил, че той лично не вижда нищо романтично във войната.

„Кланица 5“ наистина не е книга, която да идеализира войната. Вонегът излага пределно ясно мнението си, че бомбардировката на Дрезден от американските войски не е била необходима – в града нямало никакви стратегически важни обекти, той бил населен с мирни жители и военнопленници.

В романа войната е представена като проява на безсмислено насилие. Вонегът осмива приетите в обществото стереотипи на „герои“ и „готини момчета“. Любопитно е, че самата бомбардировка не е описана в книгата. Авторът вижда случилото се като безсмислица, като лишена от значение празнина, която дори не може да се опише разбираемо.

Много хора са искали книгата да бъде забранена, обвинявайки нея и автора й във вулгарност, жестокост, злоупотреба с нецензурна лексика, безнравственост и липса на патриотизъм. В крайна сметка „Кланица 5“ наистина била забранена в редица страни, тъй като антимилитаристките настроения не били изгодни за правителствата.

2. „Сатанински строфи“

Автор – Салман Рушди

По жанр книгата спада към магическия реализъм. Главният й герой е индиец, емигрирал в съвременна Великобритания. Впрочем Рушди също е индийски емигрант, живущ в момента в Англия.

Героите на книгата виждат ангели и пътуват през времето и пространството. На пръв поглед всичко е доста невинно, текстът сякаш не съдържа нищо скандално. Само седмица след публикуването му обаче някои страни започват да изискват спиране на продажбите и конфискуване на съществуващите екземпляри от книгата. В много страни романът все така е забранен, а разпространението и дори четенето му се смята за престъпление.

Например във Венецуела за четене на „Сатанински строфи“ можете да се лишите от свобода за срок от до 15 месеца, в Япония – да платите сериозна глоба. В Пакистан и Индия са се провели многолюдни демонстрации срещу Рушди, довели и до смъртни случаи сред мирното население. Нещо повече – в иранското правителство е обявило награда от 3.3 млн. долара за главата на автора.

Какво й е толкова ужасното на тази книга? Текстът е тясно преплетен с религиозната тематика, а ислямът в романа е показан далеч не от най-добрата си страна. Освен това Рушди е засегнал и теми като трудността на асимилацията в чужда страна и постепенното откъсване от собствените корени. Уж нищо особено, но писателят е майстор на словото и майсторството му е засегнало самолюбието на милиони хора.

3. „Спасителят в ръжта“

Автор – Джеръм Селинджър

В романа се описват САЩ от средата на миналия век. Главното действащо лице е 16-годишен младеж, бунтар, противник на обществените устои, нарушаващ каноните и пренебрегващ действителността. Романът е издаден за пръв път през 1951 г., но придобива скандалната си известност по-късно – през 1982 г..

През 1957 г. австралийската гранична полиция конфискува книги, подарени от посланика на САЩ на правителството на страната. По-късно книгите са върнати, но органите на реда отбелязват, че подрастващите не бива да четат такива неща. След това книгата става обект на дебати и в родината на Селинджър САЩ. Един учител дори бива уволнен и лишен от право да преподава заради това, че включва романа в задължителната училищна програма. Разбира се, той си върнал преподавателските права по-късно, но книгата била изключена от програмата.

Романът е сметнат за неподходящ за по-младите заради умишлено грубия си език и редицата откровени описания на секс. Нееднократно книгата бива обвинявана, че подстрекава младежта към разврат и пиянство. В същото време тази забрана само разпалва интереса на потенциалните читатели.

Впрочем има версии, че романът е повлиял на някои убийци, които и без това страдали от шизофрения – у тях били намерени екземпляри на „Спасителят в ръжта“ с бележки в полетата.

Ако искате да имате тази книга в библиотеката си, купете тук

4. „Лолита“

Автор — Владимир Набоков

Някои смятат, че преди Набоков понятието „педофилия“ изобщо не е съществувало. Работата е там, че главният герой Хумберт проявява сексуален интерес към момичета на възраст между 9 и 14 години с определена външност. Поначало само ги наблюдава. За да удовлетвори някак страстта си, той първо се жени за зряла жена, която прилича на момиченце. След развода с нея се запознава с Шарлот – майката на 12-годишната Лолита. След смъртта на Шарлот Хумберт и Лолита стигат до сексуална връзка, като героят открива, че момичето вече не е девствено.

В романа става дума не толкова за педофилия, колкото за развратеността на съвременното общество, засягаща както възрастните, така и непълнолетните. Въпреки това почти веднага след публикуването си книгата бива обявена за „мръсна порнография“. През 1955 г. е забранена във Франция, през 1959 г. - в Аржентина, през 1960 г. - в Нова Зеландия. Издателите се обръщали към Набоков с молби да им помогне да се борят със забраните, на които той отговарял: „Моята морална защита на книгата е самата книга“.

Ако искате да имате тази книга в библиотеката си, купете тук