Не вярвам, че има жена, която да се примири с ролята на „втора цигулка“ в отношенията си с любимия мъж. Но пък познавам много жени, включително и себе си, които са попадали в подобен любовен сценарии. Влюбих се в женен мъж...

Нужна ми беше само една усмивка, едно радушно ръкостискане и небрежно „Здравей“, за да разбера, че това е мъжът, с когото искам да прекарам остатъка от живота си.

Той беше нов колега във фирмата, в която работя. Въпреки близкото естество на работата ни, не го виждах често – разменяхме си по някой поздрав в коридора, засичахме се в кухнята и понякога си тръгвахме по едно и също време от офиса. Това не попречи химията между нас да се случи, макар само с погледи да загатвахме симпатиите, които изпитвахме един към друг.

С течение на времето се сближихме, разговаряхме, флиртувахме невинно. Аз бях свободна и от време на време излизах с различни мъже. И макар в миналото да съм имала много пикантни връзки, никога не съм си представяла, че ще се забъркам в любовни отношения с женен мъж. Винаги съм смятала, че това е територия табу, която може да ти достави малко удоволствие и много нерви, разочарование, ревност и самота.

С течение на времето нашите невинни колегиални отношения се превърнаха в приятелство, в което растящите чувства бяха все по-трудни за пренбрегване и контролиране. Не спирахме да си пишем мейли, независимо, че ни деляха две стени. „Случайно“ се засичахме в тоалетната или в кухнята, в коридора или по работа в стаите на колегите. Не беше далеч и денят, в който се целунахме за първи път – малко нескопосано и притеснено, зад ъгъла на сградата, в която работим. Аз буквално избягах от неговата страстна схватка, но на следващия ден и на по-следващия, и на по-по-следващия все повече се оставях в обятията му, пусках се по нежното, почти приказно усещане да бъда на тайно място с него... Така започна и нашата връзка.

Приятелите ми ме подкрепяха, макар нито един от тях да не ми спести истината, че рано или късно ще остана сама и наранена. Семейството ми искаше най-доброто за мен и категорично не одобряваше отношенията ми с него. Но сърцето ми знаеше, че съм намерила своята сродна душа – това бе първият мъж, който ме обичаше такава, какавато съм, обичаше ме въпреки това, което съм.

Бяхме онази двойка, която все се криеше. Превърнахме се в безнадеждно влюбени хора, за които само сме слушали или гледали на екрана. Влюбени, които си измислят поводи да излязат от вкъщи, да се усамотят, за да проведат разговор по телефона с човека, когото обичат; работохолици, които изведнъж започнаха да пътуват по важни командирвоки...

Не бях щастлива от факта, че в телефона му бях записвана с различни мъжки имена. Или че когато веднъж го засякох със съпругата му в мола, той ме подмина като пътен знак. Обиждах се и на подмятанията на колегите ми - „Как си госпожа номер 2?“, независимо, че осъзнавах, че те бяха напълно основателни.

Но като всички влюбени, игнорирахме света около нас и се наслаждавахме на малкото мигове, които споделяхме заедно.

В един момент той се отдалечи от мен. Не ми вдигаше телефона, не ми отговаряше по скайп и... си взе отпуска. Дори не остави бележка, не прати смс, нищо... Все едно никога не сме били заедно. Бях сигурна, че всичко е приключило и страшно много му се ядосах за тази груба и хлапашка постъпка – да ме изостави без една думичка за сбогом.

След две седмици се появи на работа и ме помоли да обядваме заедно. Седнахме в близкото заведение до офиса и още преди да си поръчаме обяд, аз се разплаках и го обвиних в най-долно предателство. Тогава той хвана ръцете ми и опитвайки се да ме надвика ми призна, че е поискал развод от съпругата си...

Ще спестя всичко, което си казахме след това и всичко, през което минахме, докато двамата не се разделиха. Защото към днешна дата това е част от историята – нашата история, продължила вече 10 години, оставяща след себе си следи на безмерна грижовност и нежност. От нашата любов се роди и детето ни, което всеки ден ни напомня, че не сме направили грешка.

Иска ми се историята на мен и моят настоящ съпруг да послужи като вдъхновение и пример за всички хора, които са попаднали в капана на извънбрачната любов. Понякога тя може да е просто игра, друг път тази игра се оказва най-голямата истина в живота ви...