Според последните проучвания Мадагаскар е най-старият остров на планетата ни. Той, заедно с прилежащите му малки острови острови (Нози Бе, Нози Бураха, Сент Мари и др.) мият бреговете си в топлите води на Индийския океан.

Остров Мадагаскар има продълговата форма, а разстоянието от нос Амбър (най-северната му точка) до нос Сент Мари (най-южната), е 1 600 км. Източните и южните части на крайбрежието са ниски, осеяни с лагуни, дюни и коралови рифове. Западните брегове на острова са по-високи и стръмни. В обширното централно плато са останали десетки масиви на загаснали вулкани, следи от активната вулканска дейност в миналото. В северната част на платото е разположен вулканският конус Царатанана (2 886 м), който е най-високият връх на Мадагаскар.

Островът има интересен псевдоним – “Червеният остров”. Това се дължи действително на цвета на земята му – почвите са така наречените латеритни почви, образувани от разпадането на вулканските скали при топъл климат и висока влажност. Червеникав цвят имат и водите на местните реки, тъй като те рушат и носят скалните частички по течението си.

Малгашите са основното население на Мадагаскар, говорят на малагашки език, който спада към групата на австронезийските езици.
Произходът на малагашите е спорен, тъй като древните жители на о. Мадагаскар не принадлежат към негроидната раса. През 10 - 6 век пр.н.е. на острова се заселват индонезийци, които пренасят със себе си монголоидния антропологичен тип, език и култура.

Климатът е много хубав, приблизително 30 градуса, а вали само през януари-март. Топлият и влажен климат на Мадагаскар благоприятства отглеждането на множество културни растения. Крайбрежията на реките почти навсякъде са засяти с ориз. В множеството плантации се отглеждат захарна тръстика, кафе, памук, каучуково дърво, кокосови палми, маниока, батати, чай, тютюн, памук, плодове и др. Тук виреят и банани, финикова палма, индиго, шафран, ананаси.

Тъй като на острова няма много хищници, има доста голямо разнообразие от тревопасни животни. На остров Мадагаскар има много защитени видове маймуни, лемур и хамелеони. Тук в миналото е било свърталището на много пирати и търговци на подправки.

В Мадагаскар живеят 36 вида лемури и затова островът е получил прозвището “островът на лемурите”. Те са потомци на отдавна живели полумаймуни, които днес не се срещат другаде по света. Според някои научни теории Мадагаскар представлява отломка от грамадния континент Лемурия, съществувал някога на мястото на Индийския океан. При потъването на континента животните на Лемурия загинали, но оцелели само на Мадагаскар.

Много изследователи смятат, че Мадагаскар е мини-континент, предлагащ неограничени възможности за проучвания. Боабабът е националното дърво на острова и присъства в местните легенди и приказки - като цяло в културата.

Националният парк Бeмараха в източен Мадагаскар е под закрилата на UNESCO от 1990г. Това са 752 км² спиращи дъха гледки и невероятната каменна гора, позната като Цинги. Името Цинги идва от малгашката дума „mitsingitsignia”, която означава „да вървиш на пръсти”. Подобни варовикови образувания може да се срещат и другаде по света, но никъде не са толкова високи и обширни като тези.

Под каменната гледка се разкрива един необикновен свят от гори, каньони и влажни пещери, където живеят също толкова необикновени растения и животни.