Живеем в свят, в който няма нищо сигурно - традициите, навиците, обичаите, технологиите, инвестициите и... житейските решения са променлива величина.

Има обаче една дилема в живота на всяка дама - в кой момент е време да има дете и дали за нея изобщо ще настъпи такъв момент.

Няколко жени на различни възрасти споделят своя опит относно това кое от двете са поставили на първо място - детето или кариерата, в различните етапи от живота си и как възприемат майчинството - като мисия или като присъда.

Джени, на 39, с две деца

"Забременях, защото по това време изглеждаше като най-логичното нещо - следваща стъпка в живота ми. Четири приятелки около мен бяхме бременни по едно и също време. Беше нещо като домино ефект. Често казано, не мисля, че бях готова да бъда майка по онова време. Дори почувствах облекчение, когато трябваше да се завърна на работа в рекламата, защото майчинството за мен беше скучно занимание. С второто ми дете мога да кажа, че вече знаех какво правя. Но в същото време не съм сигурна, че съм от онзи тип жени, които са родени, за да бъдат майки".

Лизи, на 34, вдовица, с едно дете

"Когато забременях по погрешка на 23 години, работех по 14 часа на ден в Лондон и живеех с гаджето ми. В същото време ходех по купони постоянно и ме беше срам да призная, че съм бременна. Когато Джей се роди, ние се влюбихме в нея и сега се радвам, че я задържахме. По-късно обаче баща й се разболя от неизлечима болест и почина. Тя беше само на 13 месеца и я отгледах сама - бяхме си семейство само аз и тя. Когато погледна в очите й, винаги виждам баща й, ето защо се радвам, че задържах детето. Тя се превърна в нещо като спасител в живота ми".

Лиз, на 23, ходи по срещи

"Не искам деца и се надявам всички да спрат да ми повтарят, че трябва да имам. Търся си работа, която да включва пътуване и не мога да си позволя да има някой, който да ме чака вкъщи след поредното пътешествие. Въпреки, че обществото го налага, аз нямам желание да стана майка".

Емили, на 30, майка на едно дете

"На 18 бях диагностицирана с ендометриоза и ми правиха няколко операции. Бях се примирила с мисълта, че никога няма да стана майка. Но ето, че чудеса се случват - на 27 забременях! Правих си шест теста, за да съм абсолютно сигурна дали наистина съм заченала! Сега синът ми е на три и е най-добрият ми приятел, не мога да съм по-щастлива!".

Линдзи, на 37, майка на четири деца

"Никой не ми вярва, когато казвам, че нито едно от децата ми не е било грешка. Обожавам малчуганите и дори работя като бавачка и намерих човек, който ги обича точно колкото мен - настоящият ми съпруг! Всяко едно от децата ни е било планирано и искано, аз съм от онзи тип жени, които приемат майчинството като мисия. Не бих казала, че имаме много пари - но вярвам, че за да имаш дете, всичко, което ти е нужно, е да имаш любов, за да го отглеждаш".

А каква е вашата история, свързана с майчинството, момичета и кое от мненията споделяте?