За да обработи цялата изобилстваща информация около нас, мозъкът ни разсъждава, анализира, подрежда, изтрива, изчислява и съхранява милиони факти. Проблеми с паметта могат да възникнат поради различни причини.
Категорични вредители на добрата памет са алкохолът, наркотичните вещества, стресът, преумората, липсата на достатъчно сън, депресията.
За да функционират нормално, клетките ни се нуждаят от балансирана храна и достатъчно време за почивка. Това важи в пълна сила и за мозъчните клетки.
Ако е подбрана по правилен начин, храната оказва несъмнено благотворно влияние върху мозъка и мисловната дейност. Според анализи на американски учени, около 90% от хората с умствени затруднения значително подобряват начина си на живот след промяна на дневното меню.
Все още не е известен точният механизъм на действието на храните върху мозъка.
Всеки хранителен продукт има различни съставки и компоненти. Трудно е да се каже кой точно и как действа най-активно върху мозъчните клетки. По всяка вероятност от значение за крайния ефект е комбинацията от различни вещества.
Менюто на възрастен човек, занимаващ се с интелектуален труд, задължително трябва да съдържа 75-90 г мазнини на ден - животински и растителни.
За активна мозъчна дейност полезни са плодовете и зеленчуците, съдържащи витамин С. 50 г черен шоколад на ден също може да забави стареенето на мозъка.
Протеини: стимулират мозъчните клетки; играят роля за скоростта и качеството на нервните импулси.
Въглехидрати: набавят глюкозата, необходима за всички мозъчни процеси;
Мастни киселини: поддържат функциите на паметта.
Микроелементи: антиоксиданти, възстановяващи клетъчните повреди и активизиращи дейността на мозъка.
Храните, които действат като антиоксиданти, са особено полезни за функционирането на мозъка. Те неутрализират свободните радикали - виновници за увреждането, неправилното функциониране и стареенето на клетките.
Сред най-добрите храни-антиоксиданти са: зехтин, соя, яйца, спанак, броколи, червени боровинки, зеле, цвекло, цитруси.
Въглехидратите помагат за по-лесното запомняне и подпомагат активната работа на мозъчната дейност, но е добре да си ги набавяме главно от ориза и черния хляб. Желязото е микроелементът с изключителна важност за правилната функция на мозъка.
Съвети за разсеяни
- Гответе със зехтин - той е богат на антиоксиданти.
- Поне 2 пъти седмично яжте риба и други морски продукти - сардини, риба тон, скумрия, сьомга, скариди, миди, рибено масло - в тях се съдържат фосфор и ненаситени мастни киселини, които стимулират дейността на мозъчните клетки.
- Консумирайте повече плодове и зеленчуци. В бананите има значително количество витамин В6, гроздето или ябълките ще ви концентрират. Доматите са богати на манган, портокалите и червените чушки забавят процеса на стареене на клетките.
- В месото се съдържа много желязо и витамин В12.
- Включете в менюто си макаронени изделия, ориз и хляб: способстват за активизирането на умствената дейност.
- Орехи и други ядки е желателно да се консумират сутрин. Тази добавка към закуската стимулира мисълта.
- Изключително важно за мозъка е поемането на големи количества вода – поне 2 литра.
Топ 10 сред "умните" храни
- Грозде - повишава нивото на допамина, който подобрява паметта и действа стимулиращо на мозъка.
- Стафиди - съединенията на елемента бор активизират и тонизират паметта.
- Спанак - лутеинът в него защитава мозъчните клетки.
- Боровинки - активизират клетките на сивото мозъчно вещество в дяла на мозъка, отговорен за запомнянето.
- Соево мляко - съдържа фитоестрогени, подобряващи паметта. Соята подобрява паметта и да ускорява процеса на учене.
- Мазна риба - богат източник на омега-3 мастни киселини и йод, които участват в процесите на запаметяване.
- Касис - богат е на витамин С.
- Тиквено семе - съдържа голяма доза цинк, ускоряващ работата на мозъка.
- Черен дроб - богат източник на витамини от група B. Те подобряват паметта и релаксират нервното напрежение.
- Сирене – съдържа голямо количество от аминокиселината триптофан, която наскоро учените свързаха с формирането и проявата на лидерски и ръководни качества в личността.
Нещо любопитно
Интелектуалците преяждат по-често от тези, които се занимават с физически труд. Изследователите стигнали до тези шокиращи резултати, когато предложили на участниците в експеримента да похапнат след 45-минутна работа, изискваща повишено внимание, умствена концентрация и добра памет.
Оказало се, че "умниците" изяждали с 30% повече калории, отколкото техните колеги, на които били възложени физически задачи.
Колкото по-зает е мозъкът, толкова по-силно е желанието за похапване. Учените смятат, че проблемът е физиологичен.
В хода на експеримента кръвните проби показали нестабилни нива на инсулин и глюкоза. Предполага се, че тези колебания са предизвикани от мозъчното напрежение. И освен това - забелязано е, че паметта рязко отслабва при тези, които не закусват.
Източник: bb-team.org