Понякога има моменти, в които всеки родител се чувства виновен, че не се справя добре. Често срещани са комплексите за това – както на майките, така и на бащите. Причините могат да бъдат какви ли не, от основателни до абсолютно самозаблуждаващи.

Например филмите създават представа за добрия родител, която се разминава с истината и с реално постижимите неща.

Напълно постижимо е обаче родителите да бъдат „добри”, т.е. да се справят добре с отглеждането на детето.

Според професионалисти в педагогиката на първо място е изискването да се показва любов на децата. Но не фалшива, защото децата усещат и се получава „обратен ефект”.

Друго важно нещо, за което говорят специалистите, е личният пример. Ако родителите искат децата да прилагат определена поведенческа схема, задължително е самите родители да я прилагат. В противен случай малките си задават въпроса „Защо аз трябва да правя така, а те – не?”

Това прилича на израза от едновремешната казарма „Ти недей гледа на старшия в канчето…” или пък църковния „Ти недей гледа, че попът яде месо…”. Това въвежда йерархически отношения с децата, в които родителите са „шефове”, а понякога цели „деспоти” и „тирани”, защото създава привилегии. А това е в противоположна посока на „добър родител”.

Въпреки че диктаторският подход е грешен, това не означава, че може да пострада дисциплината. Тя е изключително важна, защото децата не знаят кое е опасно и кое – не, а често не знаят кое е правилно въобще. Но тази дисциплина трябва да се основава на уважението към родителя, а не на страха от наказание или нещо подобно.

За да вървят добре отношенията с децата съобразно изредените правила, както и безбройните подобни „закони”, е необходимо да се изпълни важното условие да сте дълго време с децата си. Не разчитайте на детската градина, училището и т.н., защото те могат да заместят някои неща, които детето би трябвало да получава от родителите си, но много от останалите са изцяло родителска „работа”.