Автор: Наджин Расимова

Знаете как изневиделица се появяват цитати и изрази и се превръщат в нова, лъскава концепция за живота.

Често срещан феномен сред потока на разнообразната информация в социалните медии и мрежи.

Но не всички изрази и формулировки са, как да кажа... съдържателни. Или смислени.

Хората обичаме лесносмилаемото. Все пак съвременният живот е изграден въз основа на това твърдение. Бързи закуски, полуфабрикати, „умни“ телефони, приложения, съхраняващи информация, помнещи пароли, „римайндъри“ (за срещи, задачи) и какво ли още не.

Схващате мисълта, нали? Не се обявявам против всички тези полезни (без ирония) изобретения. Дори напротив – чудесно е, че ги има.

Но ние ставаме лениви във всеки един аспект от живота си. Ставаме лениви и относно морала и отговорностите си. “ Е, какво пък, не ми пука!“ – Едва ли не, защото е модерно. Да си някакъв нов вид „хипи“

Но за неинформираните, дори последователите на това движение са имали смислена концепция. Не твърдя, че това оправдава техния начин на живот, но все пак...

Мисълта ми е, че това което движи нашата раса, са достойните цели и идеали. А обратното са просто комформизъм и оправдания, за да ни е по-лесно!

Има теория за колективния разум. Учени от Питсбърг създават оригинален компютърен модел, който обяснява как работи „колективният разум“ на тълпата. Този феномен присъства и в природата. Така пчелите избират ново място за кошера, опирайки се на мнението на неголям брой „разузнавачи“, изпращани за търсене от „колективния разум“.

Същото е и с хората, определен брой хора с влияние, популярни личности дават посока на убежденията и действията на масата. И така стигаме до момента в който като вируси плъзват безсмислени тенденции, в които търсещите лесното, намират себе си.

Особено подрастващите и младите, които още нямат затвърдени позиции в живота.

Попадам на такива ежедневно. Един пример: "Годините, любовниците и чашите вино не трябва да се броят!" ( от филма „ Вечната Аделайн“)
Филмът е интересен, няма да задълбаваме в анализа на идеята и сюжета.

Но не мога и не искам да се съглася с това „мото“.

Как така не се броят? Кой не ги брои?

Хората, които, без да вникнат в смисъла, споделят „вдъхновяващи“ цитати? Които търсят такива, за да оправдаят липсата си на принципи и морални цели?
Които се гордеят със своите ограничения, неинформираност и липса на себеуважение?

Тази група, вероятно са съгласни. Както и с още много други „удобни“ сентенции за живота, любовта и човешките взаимоотношения. Думи, изписани от алкохолици, скандални личности или от поредната „холивудска приказка“ на киноиндустрията.

Но разумните, целеустремени хора не са. Броят годините си и се държат достойно. Броят чашите и не убиват мозъчни клетки умишлено, защото са им нужни. А относно партньорите... Достойно е да градиш с някого (препоръчително с един човек), а не да съставяш списък с различни имена и безразборни връзки.

Разбира се, това са само размисли. Размисли на отлъчени от стадото.

Размисли, които на много не им понасят. Но всичко е въпрос на мнение. Важното е да имаме такова. И да е изградено на база на нашите лични убеждения и принципи.
Ако съдим другите, а сме нехайни към самите себе си, кой печели?

Надявам се колективното мислене да се видоизмени. Да се запълни със смисъл и вдъхновение. С предизвикателства към единицата, личността, провокирана да открива себе си и призванието си.

Животът не е цитат, той е изпитание и себедоказване.