Днес много хора по света ползват контактни лещи. Лещите са удобно средство за корекция на зрението, което позволява не само да виждате добре, но и да изглеждате чудесно, да спортувате активно и да не ограничавате периферното си зрение с рамката на очилата, което много важно при шофиране например.

Растящата популярност на контактните лещи се дължи на това, че създадените през последните години модели предлагат повече комфорт и безопасност, отколкото лещите, разпространяване само допреди 5 години.

Историята на контактните лещи датира от 1508 г., когато Леонардо Да Винчи начертал схема на оптически уред, с който човек с лошо зрение да вижда по-добре през кълбо, пълно с вода. Почти 150 години по-късно френският математик и философ Рене Декарт предлага като леща да се използва тръбичка с вода, в края на която е закрепено увеличително стъкло.

Първите истински контактни лещи, които можели самостоятелно да се държат на очната ябълка, се появили през 1888 година. Швейцарският офталмолог Адолф Фик изобретил леща, която била направена от стъкло и покривала цялата повърхност на окото. През 1938 г. унгарският офталмолог Ищван Диерфи пръв в Европа започнал да прави лещи от пластмаса. В края на 40-те години на ХХ в. Кевин Тауки предложил и лещи, които били значително по-малки от предшествениците си по размер. Твърдата пластмаса, от която се правели обаче все така дразнела окото и причинявала дискомфорт на потребителите.

В средата на ХХ в. ученият Ото Вихтерле и инженерът Драгослав Лим синтезирали нов материал и установили, че той има уникалната способност да поглъща вода (до 38 % от собствената си маса) и след насищане с влага става много мек и еластичен. Именно от този полимер точно преди 50 години били направени първите меки контактни лещи. Любопитен факт е, че за изготвянето им учените ползвали устройство, съставено от детски конструктор и велосипед. Тази машина-чудо все още се пази в чешки музей.

Усъвършенствайки меките контактни лещи, през 70-те години на миналия век американски учени разработват хидрогелеви материали, а през 1999 г. се появяват и „дишащите” силикон-хидрогелеви лещи. Благодарение на високата им еластичност и пропускливост на кислород, тези лещи са много удобни. Съвременните контактни лещи представляват много тънка, мека и прозрачна ципа, която се поставя върху повърхността на окото. Лещите се правят с иновационни технологии, които позволяват на окото да диша, а на самите лещи да останат овлажнени и комфортни. Днес удобни лещи могат да си намерят не само късогледите хора, но и потребителите с далекогледство и дори астигматизъм и пресбиопия. Произвеждат се и цветни контактни лещи за онези, които искат временно да променят цвета на очите си или да скрият някакъв дефект.

Важно събитие в историята е производството на първите контактни лещи за честа смяна, произведени от компания Johnson & Johnson през 1988 г. Днес всички офталмолози препоръчват възможно най-честа смяна на контактните лещи. Затова през 90-те години на ХХ в. се появяват и първите лещи за еднократна употреба, които се поставят сутрин и се изхвърлят вечер преди лягане. Този метод на носене е не само безопасен и хигиеничен, но и много удобен, тъй като еднократните лещи не изискват никаква поддръжка, нито специални разтвори и контейнери за съхранение.

Контактните лещи се радват на все по-голям интерес, благодарение на това, че хората оценяват удобството им и лесното им използване. Днес контактни лещи можете да намерите буквално във вска една оптика. Там опитен лекар-офталмолог ще подбере най-подходящите за вас лещи по индивидуални параметри и ще ви научи да ги ползвате.