Днес ни е доста сложно да си представим живота без шоколад. Той присъства на празничната ни трапеза и ни повдига настроението в тъжни моменти, хората си го купуват за себе си или пък за подарък на друг.

Трудно можем да си представим, че някога сме живели без шоколад. Но това лакомство в познатия ни вид е възникнало чак в средата на ХІХ век.

Историята на шоколада започва в Латинска Америка, където и до днес растат много диви какаови дървета. Хората, опитали за пръв път шоколада, живели на територията на съвременно южно Мексико приблизително хиляда години преди нашата ера. Именно думата от тяхната лексика „какауа“ е достигнала до наши дни и е залегнала в основата на думата „какао“.

Историята на шоколада прекъсва приблизително аз хиляда години, за да се възроди отново през 250-900 г. от Н. е. в селищата на древните маи. От техните времена започва истинската и непрекъсната история на развитие на рецепти, традиции и култура на консумация на този забележителен продукт.

Маите ползвали зърната какао като валута. За 10 зърна човек можел да си купи заек, а за сто – свой личен роб. Някои по-съобразителни аборигени дори правели фалшиви зърна от глина. Интересно е, че зърната какао се ползвали в някои части на Латинска Америка като валута чак до ХІХ век!

Ацтеките, завоювали териториите на маите, приели традициите им - консумирали шоколад основно в течен вид и ползвали зърната като валутни единици.

Първият европеец, имал щастието да опита шоколад, бил Христофор Колумб, ръководителят на испанската експедиция, търсеща най-краткия път по море до Индия. Дегустацията се състояла през 1502 г. на територията на съвременна Никарагуа. Напитката не впечатлила особено мореплавателя, но той все пак й дал шанс, доставяйки зърна какао в Новия свят. Така Америка за пръв път узнала за шоколада.

Напитката от какао била донесена в Европа за пръв път от конкистадора Ернан Кортес, завоювал Мексико. По онова време шоколадът бил горчив, тъй като ацтеките добавяли в него царевично брашно, ароматични вещества и дори пикантни подправки. В началото на ХVІ в. испанците открили чрез опит, че захарта се отразява благоприятно на вкуса на шоколада. В Испания шоколадът бил толкова скъп, че един местен историк написал следното: „Само богатите и висшите благородници можеха да си позволят да пият шоколад, тъй като той буквално пиеше пари“.

Четете още: Тайните на шоколада

Испанците държали рецептата за приготвяне на шоколад в строга тайна. Но всичко тайно – особено ако има толкова неповторим вкус – рано или късно излиза наяве. Постепенно цяла Европа разбира за шоколада.

Още по онова време продуктът има редица почитатели. Неговата ексклузивност му придава допълнителен ореол на привлекателност.

По същото време в Англия се появяват тъй наречените Шоколадови къщи, в които се събирал британският елит. Точно в Англия през 1850-те години Джоузеф Фрай установил чрез опити, че ако добави в шоколада повече какаово масло, отколкото гореща вода, продуктът ще се втвърди. Така англичанинът изобретил твърдия шоколад.

Шоколадът постепенно превзел и Русия. Според една от версиите е внесен от Петър І заедно с кафето. Според друга (по-правдоподобна) версия по време на управлението на императрица Екатерина ІІ през 1786 г. Франсиско де Миранда донесъл в страната рецептата на това изключително лакомство.

Четете още: Шоколадовите навици на народите

Първоначално шоколадът се смятал за напитката на власт имащите, а произвежданите по-късно бонбони се предлагали в кутии, украсени с коприна, кадифе и кожа. Но с началото на масовото производство на шоколадови изделия продуктът постепенно станал достъпен почти за всички. Но разбира се и в момента по света има много Шоколадови къщи, където майстор-шоколатиери приготвят ръчно своите изискани лакомства и ги предлагат на клиентите на доста високи цени.