Автор
Woman.bg

Историята на една анорексичка, тежаща едва 31 килограма

Какво трябва да се случи, за да осъзнаеш, че начинът ти на живот застрашава здравето ти?

Едва ли има еднозначен отговор, но несъмнено счупено ребро вследствие на прегръдка, би накарало всеки да се замисли и да разбере, че с отношението си към самия себе си се убива.

Затова когато 18-годишната Джорджия Макграт от Източен Йоркшир, която страда от анорексия и тежи по-малко от 32 килограма, счупва едно от ребрата си, докато прегръща гаджето си за снимка, тя най-накрая успява да проумее, че манията ѝ да е слаба я погубва. Буквално. И решава, че е време за промяна.

Джорджия страда от анорексия от 2012-а, като години наред не само отказва да признае този факт, но и все по-упорито не хапва и залък, стигайки до там да приема само 100 калории на ден. Август месец миналата година обаче мирогледът на тийнейджърката се преобръща.

Тогава тя тежи едва 31 килограма и 750 грама и когато се хвърля в прегръдките на гаджето си за снимка, тя си счупва ребро.

Кадър, запечатал момента, в който Джорджия се хвърля в прегръдките на гаджето си и чупи едно от ребрата си

"Беше ужасяващо. Бях толкова слаба, а костите ми толкова крехки, че един скок в прегръдките на приятеля ми Адам, ме остави със счупено ребро. Докторите, по които ме водеха родителите ми, ме предупреждаваха, че недохранването ми е опасно, но никога не съм предполагала, че може да ми се случи такова нещо.

В онзи момент изпитах такава болка, че не можех да дишам. Свлякох се на земята в агония. Може би на мнозина ще им е странно, но до преди тази случка аз наистина не разбирах колко съм зле. Това ми отвори очите. Болката, ужасът и сълзите на майка ми, когато разбра, че съм със счупено ребро в резултат от една прегръдка, ме накараха да разбера, че ми е нужна помощ. Реших да се боря с хранителното разтройство, от което страдах. Но борбата наистина не беше лека, лекарите, които посещавах, се чудеха как съм още жива, а хората се удивляваха, че мога да вървя, а не се предвижвам с инвалидна количка. Толкова бях зле."

На въпрос как е започнало всичко, как от нормално изглеждащо момиче се е превърнала в анорексичка, тя признава, че колкото и странно да звучи, едно подмятане от съученик, че е дебела, я е довело до болезнената мания за отслабване.



"Започнах не само да не ям, но и да тренирам ежедневно във фитнеса. Не си тръгвах от залата, докато не изразходя 1 500 калории.

Първоначално успявах да прикрия факта, че не ям. Родителите ми работят и не са си вкъщи през деня и затова не ми беше трудно да ги лъжа, че се храня. Бях и доста изобретателна. Правих бъркотия в кухнята, сякаш съм готвила, оставях мръсни чинии, за да си мислят, че съм яла. Но дойде момент, в който болестта ми започна да си личи физически и просто нямаше как да я скрия. Толкова отслабнах, че не можех да ходя без някой да ме придържа, затова и спрях да посещавам училище."



Джорджия признава, че макар счупването на реброто ѝ да ѝ помага да проумее, че здравето ѝ е застрашено, това далеч не е първият здравословен проблем, с който се сблъсква, заради анорексията си.

"През 2014-а бях хоспитализирана, защото проявявах симптоми подобни на тези при инсулт. Лявата страна на тялото ми изведнъж изтръпна напълно. После се свлякох на земята и припаднах. Събудих се 45 минути по-късно със синини по тялото."

Към днешна дата младата дама вече е преодоляла болестта, тежи 63 килограма и признава, че се е справила само и единствено заради подкрепата на семейството и приятеля си.