Автор
Ева Лъчезарова

Ивайло Серафимов: Свеж полъх от идеи директно от Лондон

Вероятно сте забелязали какви неуморни почитателки сме на модата.

Обожаваме разходките по магазините, трепетното очакване на ново модно попадение, както и вълнуващото търсене на подходящи комбинации.

Затова и едно от хобитата ни е да „разцъкваме” различни модни блогове.

Те се утвърдиха като нов начин за общуване, който придаде интересна нотка на индивидуалност на Интернет пространството.

Изключително добро впечатление ни направи блогът на Ивайло Серафимов ONE 2 TEN.

Оказа се, че той живее от години в Лондон, където е учил, а в момента и работи.

Както можете да видите стилът му е цветен и многолик и носи собствения му почерк.

За наша радост и удоволствие Ивайло се съгласи да води рубрика в Woman.bg.

Той започва своя професионален път като счетоводител, но бързо разбира, че сметките и фактурите не са призванието, за което е роден.

Съдбата му дава шанс да се преориентира и завършва London College of Fashion.

Идеята на блога, който Ивайло създава е да тренира креативността си и да бъде различен всеки ден.

Друг интересен проект на Серафимов е стайлингът „40”, който рядко е застъпен в повечето издания.

Още за Ивайло можете да разберете от интервюто, което той даде за нас

- С какво се занимаваш по принцип?

Работя към една английска фирма като Assistant Merchandiser(нещо много подобно на Алокатор). От скоро вече и като личен стилист-консултант: купувам дрехи, аксесоари и обувки за клиентите спрямо стила, който сме решили заедно да градим в нашето общо начало.

- Кога се запали по модата, кой е първият спомен, който имаш, свързан с нея?

Макар и банално да звучи, от мода се интересувам от ранни детски години. За пръв път ще разкрия, че всъщност съм участвал на конкурси за модни скици, на някои от които съм бил дори награждаван. Във времето, под влиянието на семейството ми, модата отстъпи на счетоводството, което записах в средното си образование. Оттам се сдобих със силни математически умения и аналитични качества, които ми помагат и до ден днешен. Последваха бакалавърска степен, магистратура, успоредно с шест години стаж, накрая дори и с отваряне на собствена счетоводна къща. Въпреки успешната ми кариера, бях нещастен.

Но съдбата си знае работата. На едно представяне на европейски университети попаднах на агенция за набиране на персонал. Те ми изготвиха личен профил, чието резюме препоръчваше професии с голяма креативност. Това беше и финалната причина да се насоча отново към модата. Приеха ме в London College of Fashion, специалност магистратура Моден Маркетинг. В началото ми липсваха всякакви модни познания, нямах дори основните за тази милиардна индустрия. И до ден днешен съм им благодарен, че ми отвориха очите трайно. От тогава дори не съм ги притварял и за миг. Има толкова много неща, които не знам, а искам да науча.

- Разкажи ни малко повече за блога си, от къде черпиш вдъхновение и идеи?

След магистратурата и повлиян от набирането на скоростта на личните модните блогове, реших да дам старт и на моя, точно преди две години. Идеята в основата, която и до ден днешен остава, е да се обличам различно всеки един ден, без да повтарям същата комбинация. Целта не е да покажа безкраен запас от дрехи или безупречен стил, а съвсем целева-да тренирам креативността. Всеизвестно е, че след време, както всичко останало, обличането става навик. Това обяснява защо гардеробите ни са пълни, а вечно няма нищо подходящо за носене в тях. Новите покупки са свеж въздух, но не за дълго, а и с тях съвсем се задушава и малкото останало място сред останалите дрехи. В този омагьосан кръг човек рискува да остане затрупан, разорен и нещастен. Тук е мястото, където креативността се намесва. Тя дава нови идеи за съчетаване, преоткриване на старите любими дрехи в неочаквани, но сполучливи комбинации. В модата креативността е изключително важен инструмент, затова колкото повече работиш над нея, толкова повече ти се отплаща тя. В стремежа си да бъда суров към себе си, спрях дори да си пазарувам за една година. В септември приключва този тежък тест. За това време гол не ми се е налагало да ходя.


- Как ти хрумна идеята да правиш стайлинг 40+?

Майка ми винаги е имала силен усет към стилното обличане. С годините и под напрежението на тежкото ежедневие, той се загуби, а съчетанието на дрехи доби рутина. Другата причина е, че от страниците на модните списания те гледат млади момичета-модели в перфектни тела, под чийто мерки всяка една жена в средна възраст губи самочувствие и кураж. Затова запретнах ръце и реших да вдъхна нов живот отново. Не беше трудно. За сътрудник си имах купчина добре подбрани дрехи и огромен ентусиазъм, който успях да предам. Тук е мястото да вмъкна, че задачата, макар и да звучи лесна, има своя капан. Жените от средната възраст имат нелеката задача да изглеждат хем стилни и модерни, хем да не подражават на младите момичета, за да не заприличат на гротескни „тийнеджъри”, хем да не се предадат на комплексите на възрастта, криейки се в широки блузи и поли под коляното.

Знаейки, че майка ми не е единствената жена, отписала модните тенденции и имайки в предвид тази малка ниша, реших да публикувам нейни снимки на блога, давайки кураж и на други жени като нея. Резултатът беше по-позитивен от очакваното. С времето това стана най-посещаваната рубрика. Наскоро дори получих мейл от една жена в Полша. Благодареше ми за смелостта и вдъхновението, което сме й вдъхнали от страниците. Почувствах се удовлетворен. Преди месец се сдобих и с първите си клиенти.

Проектът, макар и в началото, се очертава изключително интересен. Времето ще покаже какви ново ще донесе това.

Стайлинг 40 +, дело на Ивайло Серафимов

- Кои са любимите ти дизайнери, списания и блогове?

Труден въпрос, на който няма еднозначен отговор. В модата, както и в музиката, теченията са силни, а тенденциите, заедно с дизайнерите-преходни. Харесвам работата на голяма част от тях, други определено намирам за скучни от години. В момента, ако трябва да се спра само на един, то това е Рикардо Тиши за Живанши. За тези години на работа, особено последните три, той тотално преобърна модната къща, превръщайки я в най-горещата марка на пазара. В него има огромен талант, за който съм сигурен, че още тепърва много ще ни изненадва. Много обичам и да поглеждам към миналото обратно. На скоро се запалих по Клоуд Монтана, един от главните действащи дизайнери на 80те и ранните 90те.

От списанията се старая да чета колкото е възможно повече. Комерсиалните като Vogue и Elle следя, за да обновявам информацията относно тенденциите и горещите артикули на сезона. С огромен интерес си купувам Industrie (така се изписва, не е правописна грешка), откъдето попивам всяко интервю и статия, касаещи хората зад кулисите на тази империя. Отделно поне веднъж месечно минавам и тясно профилирана книга, било тя история на модата, пазарно поведение на купувачите или маркетингови стратегии.

За блоговете - истината е, че с времето започнаха да ми доскучават и списъкът им намалява. Повечето главни лица от тях носят едни и същи дрехи, съчетани по еднотипен начин, копиращи сляпо един от друг. За съжаление заприличаха на клонинги, затова и постоянно ги сменям. Имам, разбира се, и няколко, които следя редовно и с огромен интерес. Хората от тях все още залагат предимно на индивидуалност, а не на комерсиалност. А това е нещото, на което аз държа, дори когато обличам себе си - да бъда АЗ.