Тордис Елва е едва на 16 г., когато е изнасилена от гаджето си Том Стрейнджър, който е с 2 години по-голям от нея. Случката се разиграва през 1996 г. след коледно парти в Рейкявик, Исландия, като става въпрос за класическа тийнейджърска история.
Тордис е лудо влюбена в Том, отиват на парти, тя се вълнува, защото това е първото им излизане сред хора и изобщо е в плен на все такива хубави коледни емоции. Тя обаче успява да прекали с рома и скоро положението излиза извън контрол. Естествено Том е там, за да й помогне и в онова замаяно състояние той дори й се струва като рицар – качва я на такси, завежда я вкъщи и се погрижва за нея.
„Благодарността, която изпитах към Том, бързо прерасна в ужас, след като той свали дрехите ми и се качи върху мен. Тъкмо бях започнала да изтрезнявам, но тялото ми все още беше слабо и неподвижно и не успях да реагирам, болката бе огромна“, разказва Тордис.
„За да не полудея, лежах мирно и броях секундите на часовника. Оттогава знам, че два часа имат 7200 секунди“, споделя още жертвата.
Тордис признава, че въпреки сълзите и мъката, която изживява, този акт не се вписва в нейната представа за изнасилване – все пак не е в някоя канавка, а в леглото й и не е някой непознат, а гаджето й.
Но от какъвто и ъгъл да го погледнем, става дума за изнасилване, от което Тордис дълго време се възстановява. Малко след случая програмата за обмен, с която Том пристига в Исландия, приключва и той си заминава за родната му Австралия.
"Помислих си, че е безсмислено да се занимавам с тази история, особено след като той си тръгна. Освен това се опитвах да понеса цялата вина за случилото се. Все пак бях израснала в общество, в което се смяташе, че за да те изнасилят, има някаква причина – полата й е много къса, усмивката – прекалено широка, пила е алкохол и такива неща", разказва още Тордис.
9 години по-късно жертвата все още не е намерила покой. Един ден тя взима изненадващо решение - сяда и пише трогателно писмо на Том, в което му разказва какво е изживяла.
„Осъзнах, че това е единственият ми изход от страданието, защото независимо от това дали той заслужаваше прошка, аз заслужавах мир", разсъждава вече зрялата жена.
Тордис е подготвена за какъвто и да било отговор, но не и за този, който получава – пълно признание от Том за стореното от него. През всичките тези години той някак успява да живее с деянието си, но само защото го определя просто като секс, а не като изнасилване. Но и той не е напълно помирен с миналото, даже изобщо. Не може да спре да мисли за това, което е причинил на Тордис. Впоследствие, когато признава деянието си, той е доволен, най-вече защото е снел вината от нея.
Двамата си пишат в продължение на 8 години, през които се изправят лице в лице с миналото си. Накрая жертвата и изнасилвачът се срещат и на живо и дори подемат обща инициатива - повдигат темата за изнасилването и се опитват да я погледнат от различни страни, да дадат гледната точка както на насилника, така и на потърпевшата.
Така те написват книгата South of Forgiveness, която описва в детайли преживяното и пътя към помирението. Историята си двамата разказаха миналата година и в TED.
За мнозина обаче за подобно деяние няма прошка и това се доказва от реакциите към историята им, която поляризира общественото мнение в Исландия. Двамата трябваше да вземат участие миналата седмица в събитие, което обаче бе отменено заради подписка срещу Том. В нея хората се обявяваха срещу даването на трибуна на един изнасилвач. Та макар и покаял се. Но независимо от всичко откровението донесе мир на жертвата...
