Лана Дел Рей е лицето на пролетния брой на сп. T Magazine, а снимките за корицата и страниците на модното издание на New York Times са дело на Тери Ричардсън.

В интервюто си 25-годишната изпълнителка и текстописец говори за слуховете, че баща й е милионер и спонсорира кариерата й, за множеството пластични операции, които е направила на устните си и за обидите по неин адрес, че е просто творение на индустрията и в песните й няма и дума написана от собствените й ръце.

„Срещала съм се с всички големи имена в музиката през последните 6 години и никой не подписваше с мен. Всички ми отказваха. Пусках им свои песни, обяснявах им какво се опитвам да правя и получавах отговори като „Знаеш ли кой е №1 в 13 страни в момента? Кеша (Kesha).””

Нищо, което Лана е написала не следва правилата на поп музиката или е „по мярка” на всяка радио станция.

„Песента “Video Games” първоначално беше 4,5-минутна балада. Без инструментали. Беше твърде мрачна, твърде лична, твърде рискована и некомерсиална. Не беше поп, докато не я пуснаха по радиото.”

На спекулациите за операциите, на които е подложила устните си тя отговаря:

„Няма проблем. Това са истински устни. В реалния живот те не изглеждат толкова големи. Аз поправям снимките си, а във видеото към

“Video Games” всичко изглежда преувеличено.”

Относно сценичните си появи Лана твърди, че винаги се е притеснявала:

„По природа не съм шоумен. Обичам да пиша и изпълнявам песни, но на сцената всичко се обърква. Винаги си повтарям – „Недей да правиш гафове, не се обърквай.””

Когато е едва на 19 години, малък лейбъл за инди музика подписва с нея под името Лизи Грант (Lizzy Grant) за 10 000 долара.

„Беше невероятно. Имах си собствено място за живеене. Издържах се с тези пари, завърших училище. Представях си се с добра кариера, обикаляща малки клубчета, продължаваща да учи философия. Всъщност, същото си го представям и сега. Имам сериозен живот. Имам много голямо семейство. Разбирате ли, те имат нужда от мен.”

В интервюто певицата говори и за любовта, която възпява във всяка своя песен:

„Чувствам се по един и същ начин много дълго време насам. Срещнах един човек и предполагам, че се влюбих силно. Просто не знаех, че мога да се чувствам различно. Времето с него се превърна в място, където се връщам винаги в спомените си.”