„Не мога без теб!“, „Да, сега ми е трудно, но без теб ще ми е още по-зле“ - познати ли са ви тези фрази?

Предупреждаваме ви, че любовни връзки от този тип са опасни за психическото ви здраве.

Зависимост има във всички любовни отношения – в по-голяма или по-малка степен. И в зависимост от дозата може да бъде лекарство или отрова. Не можете да отречете, че има разлика между позитивното „Толкова ми е хубаво с него“ и безпомощното „Не мога да живея без него!“.

Признаци на зависимостта

1. Натрапчиво желание да продължите връзката, разбирайки, че нещата вървят зле и подобрения не се очакват.

2. Паника, появяваща се внезапно, когато партньорът се окаже „недостъпен“.

3. „Синдром на отхвърлянето“ - при самата мисъл, че някой ден ще трябва да сложите край на тази връзка, ви става зле. И то дотолкова, че и тялото ви реагира – появяват се болки в гърдите, коремни спазми и болки.

Защо става така

За да преодолеете зависимостта си, трябва първо да разберете, откъде е дошла. По правило проблемът е свързан с една от трите групи причини:

1. Първата и най-очевидна – практически съображения. Например съвместни деца.

2. Втората – убежденията (те обикновено не се споменават гласно, но когато някой друг спомене друга версия или действа по недопустим за вас начин, в душата ви се надига вълна от възмущение). Това са вашите мисли относно това каква трябва да бъде една връзка, какво сте заслужили лично вие, както и представите ви за добро и лошо. Например „да съм самотна е унизително“, „твърде стара съм, за да си намеря друг“ и „ако сложа край, ще покажа безсилието си“.

3. Третата – най-дълбокият пласт от чувства и мотиви, формиран още в детството. Това на първо място е жаждата за признание, желанието да бъдете забелязани. Смята се, че тези желания се коренят в кърмаческата възраст, когато безпомощното бебе е напълно зависимо от майка си. Ако тя не обръща внимание на потребностите му, ако на кризисната възраст от 3 години родителите не покажат на детето, че го обичат, незадоволената нужда от признание остава и на зряла възраст, създавайки проблеми. Например човекът може да няма доверие на партньора си или пък да губи увереност, че партньорът го обича, когато не са един до друг. Като цяло желанието за симбиоза с друг човек не е нещо лошо. Но трябва да се пребори, ако е толкова силно, че действа против собствените ви интереси.

Техники, които могат да ви помогнат

1. Водете си дневник на връзката

Записвайте в него не само всички събития и случки, но и собствените си чувства, възникващи при контакт с партньора. Но пишете искрено, без да се самозалъгвате. Тези записки са необходими, за да ги препрочитате после. След време ще можете да възстановите събитията и да разберете какво всъщност сте чувствали и как сте реагирали – дали така, както искате или не?

2. Направете си „портрет по описание“

Ако не ви е за пръв път да сбъркате при избора си на партньор, направете си портрети на онези, с които вече сте били. Начертайте си таблица и анализирайте физическите и психологически особености на бившите ви и на настоящия ви партньор. Какво общо имат помежду си?

3. Пишете си бележки

Не се срамувайте да си напомняте, че вече сте голяма и няма нужда да се държите като дете, потапяйки се в детски страхове. Водете диалог с детето в себе си в писмен вид. Обещайте му да го защитавате и пазите. Периодично препрочитайте написаното.

4. Завръщане в детството

Онази гама от чувства, които можете да изпитате днес, не се е изградила отведнъж. Зад всяко преживяване – страх от самотата, неувереност, чувство за вина, срам – стои някакво първично предизвикало го събитие. Запитайте се кога е бил първият път за всяка емоция. Какво се е случило тогава, защо сте изпитали това чувство и как се е разрешил проблемът? После се върнете в настоящето и си задайте следния въпрос – трябва ли и сега да изпитвате същото, което сте изпитали като дете? Може би вече не е необходимо.

5. Използвайте тялото си

Замисляли ли сте се, че вашето „Аз“ е практически неотделимо от тялото ви? Идентичността ви е свързана с усещането за собствените ви размери, форма и възможности на тялото. Така че всяко едно упражнение, насочено към опознаване на тялото ви, ще ви помогне да станете себе си, а не придатък на партньора си. При това не е нужно да се занимавате запалено с акробатика или свободна борба. Достатъчно ще е да тръгнете на уроци по танци или на курс по дихателна техника. Най-важното е да посещавате занятията редовно, а не когато ви падне.

6. Осъзнайте собствените си желания

Разбирането на собствените ви нужди също ще ви помогне да бъдете себе си. Колкото и да е странно, много хора не знаят какво искат всъщност. За да уточните желанията си, пробвайте да направите едно психологическо упражнение. Ще ви трябват 10 минути на спокойствие. Вземете хартия и химикалка и се съсредоточете. Какво иска тялото ви? Какви желания обсебват мислите ви? Запишете си ги. Това на пръв поглед просто упражнение може да се окаже и доста сложно – желанията може да бъдат смътни и неясни, да си противоречат едно с друго. Възможно е да ви се стори, че изобщо нямате желания. Но не се отказвайте и продължавайте да правите упражнението всеки ден.