Тя е музата на българската поезия, една от най-красивите, начетени и уважавани дами през ХХ век, а той един от най-великите ни интелектуалци на всички времена. Повод да си спомним за любовта между тези две забележителни личности, оставили незаличима следа в историята на българската литература, е годишнината от рождението на Мара Белчева.
Мара Белчева и Пенчо Славейков са онази двойка, в която любовта и духът са свързани по един удивителен начин, смело опълчващ се срещу хорските предразсъдъци.
Белчева остава вдовица на 23 години, след като съпругът ѝ Христо Белчев – финансов министър в правителството на Стамболов, е убит.
Красивата вдовица, която получава образованието си във Виена, знае няколко езика и се интересува от поезия и изкуство, се превръща във фаворитка в двора на Фердинанд, където е придворна дама на княгиня Клементина.
След смъртта на съпруга си тя е ухажвана от най-видните мъже по онова време, включително и самият княз Фердинанд. Увлечението на княза по младата красавица е толкова силно, че той дори поръчва да направят гипсова отливка на ръката ѝ, която държи на нощното си шкафче, гали и целува.
Всички от двора благоговеят пред обаятелната Мара Белчева, но тя не се чувства щастлива и на място в княжеското обкръжение. Нежната интелектуалка споделя през познати, че е изключително самотна и изгубена, напълно отвратена от клюките и празнодумието, с които се откроявали аристократичните среди.
Мара успява да намери себе си и призванието си, чак когато среща любовта на живота си - Пенчо Славейков – най-големият поет и интелектуалец в новата ни история, единственият български творец, стигнал до прага на Нобеловата награда за литература.
Съдбовната среща между двамата се случва две години след смъртта на съпруга на Белчева, а именно през 1903 г., когато роднина на Мара довежда Пенчо Славейков на гости в дома ѝ. От този ден двамата са неразделни.
Любовта между тях е силна, страстна и влияеща изключително благотворно и на двамата. Неусетно те се превръщат в най-верните приятели. Той я запознава с най-големите интелектуалци от онова време, насърчава я да пише и превежда, тя пък неотлъчно бди над него като орлица и буквално го боготвори. Въпреки физическия му недъг, вследствие на премръзване, за Мара Славейков е най-изключителният човек във всяко едно друго отношение. Това си личи и в писмата на красавицата, в който тя с обич заявява, че цялата пъргавост от краката на поета е отишла в главата му.
Любовта на Мара Белчева действа изключително продуктивно на автора и след срещата му с нея творчеството му разцъфва. Красавицата е най-голямата муза на поета и той я възпява в няколко свои произведения, включително в „Островът на блажените“. В антологията тя присъства под името Силва Мара – по аналогия с родния ѝ град Севлиево и първото ѝ име. В „измислената“ биография на Силва доста от фактите съвпадат с тези от живота на Мара Белчева, но не и това, че е имала втори брак - с известен поет. Несъмнено чрез този малък детайл Славейков, определян от съвременниците си като сприхав особняк, публично се обяснява в любов на Мара и категорично заявява през обществото силата на своите чувства и сериозността на намеренията, които има към Белчева.
Обществото обаче не приема отношенията между двамата, недоумяващо и раздразнено от физическата неравнопоставеност, то вижда само това, което е на повърхността, и не съзрява скритото за очите, не вижда чистия съюз на две души.
В своето неодобрение обществеността става изключително враждебна към двойката. Пенсията, която Мара Белчева получава от княжеския двор, е спряна, а според мнозина изследователи една от най-главните причини за отстраняването на Пенчо Славейков от поста директор на Народната библиотека е именно любовта му с Белчева. Нападките срещу двамата обаче не спират до тук. За да бъде публично унизен Славейков е назначен за уредник на училищния музей и библиотеката на министерството, настанен е в малка стаичка чак на четвъртия етаж: с неговото здраве, при неговия авторитет и честолюбие?
Това прелива чашата на търпението. Поетът е силно огорчен от цялостното отношение, което получава в родината и заминава. Отива в Цюрих, където го очаква Мара Белчева. В началото на пролетта болестта му се задълбочава и двамата решават да заминат за Италия. За да има с какво да посрещнат разноските и за да може Славейков да се лекува, Белчева е принудена да продаде къщата си в София.
Съдбата обаче вече е преброила дните на Славейков. Великият поет умира на 28 май 1912 г. в хотел на брега на италианското езеро Брунате, а неотлъчно до него в последните му минути, "в съюз на душите", е Мара Белчева.
Нежната дама, която е две години по-млада от Пенчо Славейков, живее още 25 дълги години, определяни от много изследователи като години на вечен траур, не случайно сред загубата на поета мнозина са наричали красавицата - "дамата в черно"...
Белчева има няколко връзки след смъртта на Славейков, включително и с далеч по-младия Боян Гацов, но тя е категорична, че Славейков си остава най-голямата ѝ любов.
На 69-годишна възраст тя си отива от този свят, а последното, което прави е да нареди да ѝ оправят косата и с немощна ръка да си сложи червило върху устните.
%26format%3Dwebp&w=3840&q=75)