Малкият Трианон е построен между 1763 и 1768 г. от архитекта Анж-Жак Габриел и показва прехода между два архитектурни стила - рококо и неокласицизъм.

Отвън дворецът е с елегантен, изчистен и оригинален вид.Кралят Луи XV възнамерявал да го подари на Мадам Помпадур, но тя починала още преди дворецът да е завършен. В крайна сметка той станал собственост на Мадам Дю Бари.

До днес обаче в съзнанието на посетителите Малкият Трианон се свързва единствено с Мария Антоанета, която получава двореца от съпруга си крал Луи ХVI през август 1774 г. по случай възкачването на трона. Кралят връчва символичен ключ на съпругата си, вързан на лента, украсена с 530 диаманта.

Дворецът много се харесва на Мария Антоанета, тъй като с уединението си й напомня за мястото, където е израснала.

В имението тя развива бурна дейност. Използвайки архитекти и градинари, кралицата създава уникална градина в англо-китайски стил.

Издига Храмът на любовта - беседка, която се вижда от прозорците на спалнята й, а също изкуствена пещера и скала, музикален салон.

По нейно желание в парка на двореца са прокопани плавателни канали, над които са построени мостчета, и са оформени малки зелени островчета. Стилът на градините е издържан според модерната за времето идея за връщането на човека към природата.

Въпреки че дворецът е построен по времето на Луи XV, той започва да се асоциира изцяло с разточителния вкус на Мария-Антоанета и скоро критиците ѝ започват да го наричат Малката Виена. Там Мария-Антоанета живее изолирано без никаква представа за реалния свят и без да знае какво става извън Версай.

Кралицата се разпорежда да бъде изградено и пасторално селце, което ще се превърне в любимото й място за забавление.

През 1779 г. завършва изграждането на истинска перла - театър, в който самата Мария Антоанета играе. Днес той продължава да се нарича Театърът на кралицата. До неотдавна достъпът в него на практика бе невъзможен.