Да запишеш детето си на детска градина днес е истинско предизвикателство за много родители в София и в други големи градове в страната.

Eдва ли има някой, който да не си е задавал риторичния въпрос защо, след като последните десетилетия се раждат по-малко деца годишно, а обществото става все "по-богато", всяка година на есен има криза за постъпване на децата в детската градина. И съм сигурна, че 99,99 на 100 от задаващите си този въпрос знаят и отговора. Да, има все повече и повече средства, заделяни и от националния бюджет, и идващи от европейските фондове, но те не се влагат по предназначение. Много от нас знаят какво означава това – а именно, че част от тези средства отиват за други „проекти“ – предимно свързани с пътища, а друга – вероятно не малка, потъва към дъното на нечии джобове. Чии са тези джобове е въпрос на друга тема.

Ако детето не иска да ходи на детска градина/училище

На какво се дължи дълбоко социалният парадокс, че при наличието на демографски спад в България се наблюдава драстичен недостиг на детски градини и планини от трудности, за да постъпиш в някоя от тях?!

Управляващите се опитват, естествено чрез медиите, да дават обяснения на този феномен – компилация от демографски срив и уж усилен строеж на училища и детски градини, с все един и същи резултат от години насам – криза за местата в тях.

Представители на общините и управляващите политически среди в тези си обяснения обикновено хвърлят вината върху миграционните процеси от селото към града – неприемливи оправдания, окичени с гръмки обещания за едно "по-светло бъдеще". Друг е въпросът защо политиците ни продължават да допускат това. Време е, сякаш казват те, удавникът сам да се хване за косите, и да се спаси. Е да, но тези удавници плащат данъци и искат децата им по право да се настаняват в детските градини, за които кандидатстват, за да могат да заработват и за прехраната си, и за данъците си.

Въведената абсурдна точкова система, формираща критериите за класиране и прием в детските заведения, е чиста проба безобразие, което изправя много родители пред невъзможността да запишат децата си в желаното детско заведение. Това е основателна причина тази така "любима" на родителите точкова система спокойно да бъде квалифицирана като порочна практика, раждаща и благоприятстваща корупция и документни фалшификации.

Телевизор в детските градини - за или против

За да не съм голословна, ето няколко куриозни истории, които ни разказаха родители, сблъскали се с недомислицата, наречена точкова система:

Диана, майка на Ема: "Аз имах доста трудности със записването на Ема. Записах данните й в “системата” още като се роди, имаше 8,1 точки, много малък шанс, но аз все пак се надявах, докато стане на 2 г., да успее да се класира. Съседка ми подшушна да извадя “медицинско”. Аз обаче упорито отказвах да го направя и чаках да я приемат по нормалния начин. Вече бях бременна със Стела, ходех и на акушерски стаж, чаках с нетърпение да я приемат, защото ми ставаше все по-трудно. Проведох личен разговор с директорката, исках да знам дали няма да обявят допълнително места за прием и дали има шанс – отговорът беше НЕ. Ема стана на 2,5 г., Стела на 1 г. Вместо да помръдва нагоре в класацията, тя стана от 10-та 60-та... Накрая, след едногодишна “борба” със системата, накрая “тя ми изви ръцете” и се предадох. Нямаше никакъв шанс, напротив - той даже ставаше все по-малък и по-малък. Извадих медицинско, но се оказа, че трябва и вътрешен човек, за да ходатайства - тук се намеси медицинската сестра, на която се отблагодарихме със скъп подарък. Накрая равносметката бе следната - първородната ми дъщеря беше записана в яслена група в ОДЗ след представено медицинско, ходатайство на вътрешен човек и рушвет. Тъжно и жалко... Само се моля да е здрава и да не съм дръпнала дявола за опашката. Но както казах, нямах избор. След Ема, Стела – по-малката, влезе “по каналния ред”, тъй като е сестра на тяхна възпитаничка. Това е... Никога не се връщам с удоволствие към тази случка.”

Борислава, майка на Йоана: "Трудността е тази, която всички имат - липса на достатъчно места. Във випуска на Йоана не се намери място за нея в нашия район, където има 5 детски градини и една самостоятелна ясла с по 6 групи на година. Трябваше да кандидатстваме още когато тя беше на 4 месеца, за да я класират за първа група на яслите. Като видяхме, че нямаме шанс в нашия район, кандидатствахме в друг град, и от тогава ходи там, а сега – и малкият. Всяка сутрин и вечер изминават по 10 км във всяка посока. Налага им се да стават в 6,30 ч., за да използват пътуването на баща си в същата посока. Хубавото е, че там имат баба и дядо, при които ги оставяме за около час, докато се разсънят, след което вече отиват в градината. За малко дете това ранно ставане и бързане е много трудно. На нас ни коства много усилия да спазваме този график, както и нашето старание да направим тази одисея за тях по-лека."

Ваня, майка на Габи: “Събирането на достатъчно точки, за да запишеш детето си в детската градина, за която кандидатстваш, е не само мой, но и на много мои познати проблем. Не е тайна колко много родители се принуждават да си набавят медицинско по втория начин. Другият вариант, който избират е да станат дарители на детската градина, в която е детето им. За да имаш пари, трябва да работиш. Три месеца бяхме принудени да плащаме за частна градина. Но наистина се оказа непосилно. Затова впоследствие, за да успеем да запишем детето си в държавна детска градина, се принудихме да го изкараме с алергия. Жалко е, че целият този абсурд създава такива реакции у родителите, но кажете ми, как бих могла да се грижа за детето си, ако не работя?“

Както сами може да се уверите, проблемите са налице. Предстои решаването им. Има си общини, кметове, общински съветници, министерства, министри и зам. министри, председател на министрите, омбудсман, парламент, депутати. И ако си обичат тази работа и си я вършат съвестно, сигурна съм, че ще стигнат до щастлив завършек за радост на родители и деца. Има и още една инстанция, но... нали знаете приказката: "Цар далеко, Бог високо". Дано бъдещото правителство да бъде по-ниско и по-близо до тях, най-малките. И всъщност – до бъдещето на света!