Названието на пустинята Намиб на езика на народа нама означава „място, на което няма нищо”.

Тя е известна с красотата на дюните и своеобразието на пейзажите си.

Определено може да се каже, че в Намиб животинският свят съществува не „благодарение на”, а „въпреки”…

От Уикипедия pateshestvie.blogspot.com научиха, че „Намиб се смята за най-древната пустиня в света:пустинни или полупустинни условия съществуват тук непрекъснато от 80 милиона години, тоест, от времето на динозаврите.”

Това, за което не се споменава в Уикипедия, но за което местните гидове не престават да повтарят е, че дюните в тази пустиня са най-високите в света.

Дори и да не е така, те са най-живописните. Освен това всички те са номерирани и даже наименувани. Например Дюна № 7 е най-високата - почти 390 м. А пък Дюна № 45 се смята за най-красивата...

След 30-35 км. след влизане в Национален парк Sossusvlei планините се срещат с дюните.

Отначало дюните не са така високи и пътят върви редом с тях. Така изглеждат отблизо храстите и тревите. От далече приличат на малки пухкави кълба по склоновете на дюните.

Пясъкът в Пустинята Намиб се отличава с червеникавия си оттенък, което се обуславя от голямото съдържание на желязо, донасяно от ветровете, духащи от Атлантика.

Дюните на Sossusvlei са най-живописни на изгрев и залез, когато най-ясно личи червеникавият им оттенък, а играта на светлините и сенките подчертава причудливите им форми.