Езеро Баскунчак е солено езеро с площ 115 квадратни километра и е разположено на територията на Богдинско-Баскунчакския резерват.

Представлява своеобразна вдлъбнатина на върха на солна планина, отиваща дълбоко под земята и покрита с утаечни скали.Солеността му е 300 грама на литър. Водата е на 21 метър под морското ниво и се захранва от река Горкая, площта на водозбора на която е 11000 квадратни километра.

В езерото няма такава вода , каквато разбираме традиционно и даже малко е трудно, да го наречем езеро. Цялото пространство е един огромен кристал сол, достигащ в диаметър 16 километра, а в дълбочина - до 8 километра. От там, практически се добива всичката сол за страната - това са няколко милиона сол ежегодно. Само на мястото на производство се образува неголям слой луга - концентриран солен разтвор, който се оставя на спокойствие за 50 години. За това време цялото пространство напълно кристализира.

Дългите следи, които пресичат цялото пространство на езерото, това са следи от добива на сол. Когато годината е засушлива, езерото напълно пресъхва.

От VIII века от там се е добивала сол, която е била изпращана по пътя на коприната . Баскунчак се споменава в книга от 1627 година като място, където „чупят сол, чиста като лед“. В Русия добив на сол от езерото започва по времето на Петър I. Многобройни потоци се вливат в езерото по северозападния му бряг и за денонощие донасят в него повече от 2,5 хиляди тона солена вода.

Количеството на добиваната сол е толкова голямо, че за извозването и е била построена Баскунчанската гара през 1881 година. Траверсите и релсите се поставят направо върху солта и не се ремонтират(когато са повредени), а се сменят изцяло. Това се дължи на факта, че солта разяжда всичко метално. Същото се отнася и за ремонта на повредените камиони, влизащи в района на езерото. Не се ремонтират повредени части, а се сменят цели звена, тъй като поради агресивното въздействие на солата не може да бъдат свалени.

По крайбрежието на езерото има залежи от лечебна глина и ежегодно (от юни до август) идват туристи, които се къпят в солната луга и си правят кални бани. Въздухът е с високо съдържание на бром и фитонциди, а сулфидната тиня по действие е аналогична по действие с калта от Мъртво море. Заедно с хлоридно-натриевата луга, съдържаща макро и микро елементи, се отразяват много добре на посетителите.

От 1824 година за добив на сол са започнали да се използват помпи, които изсмуквали лугата и я отвеждали за обработка в определено съоръжение , което с течение на времето било усъвършенствано и превърнато в солен комбайн, произвеждащ по 300 тона сол в денонощие.

Източник: pateshestvie.blogspot.com