Подземия, тунели, мини… Неволно се поражда асоциация за нещо тъмно, студено, потайно…

Виновен е Толкин, че създаде цяла една митология за малкия, сопнат и дързък народ на джуджетата, с който днес свързваме мините.

В народното творчество е прието да се смята, че джуджетата са били миньори. Всеки род джуджета притежавал собствена мина, а всички родови мини били свързани посредством тунели, като по този начин се образувал джуджешки град.



Ако вникнем във „Властелина на пръстените” ще научим още, че джуджетата обичали ковашкото изкуство, каменоделството и минната работа. С много труд и постоянство те създали подземно кралство Мория, където продължавали да копаят под Мъгливите планини. Те стигнали толкова надълбоко, че събудили могъщ и зъл демон от царството на сенките – Балрог.



И така, стига с приказки и легенди… И да не ви се вярва, подобен царствен град-мина съществува и днес.

Той се намира в Полша и по-точно в покрайнините на гр. Краков.

Солната мина Величка е истинско подземно богатство, което съществува от около 900 години.



В миналото, когато солните източници на повърхността по тази местност били на привършек, хората започнали да копаят за солни залежи под земята.

Така се появява и първият тунел на мината. До ден днешен мината е с дължина 300 км, извисява се на 9 етажа, които достигат дълбочина от 327м.



Лабиринт от тунели, естествени проходи и езера сътворяват безумен подземен свят на тишина и дебнещи в мрака очи.

Самата мина днес е туристическа дестинация и е превърната в красива, светла и артистична забележителност.



Пещерите са пълни със скулптори от солни кристали, в подземните зали има катедрали, параклиси, изложбени зали, дори самата „Тайна вечеря” е изсечена в солна стена.