Работи от близо девет години с домашни любимци във ветеринарна клиника "Добро хрумване" в София, председател на етичната комисия за София към българския ветеринарен съюз, лице на кампанията "Срещу насилието", която се опита да вкара в наказателен кодекс особената жестокост към животните, квалифицирайки я като престъпление.

Д-р Бобадова, какво трябва да знаем и от какво да се предпазим?

- д-р М. Бобадова:

Хората от векове живеят в особена близост с животните. Изградена е стабилна връзка, която изисква отговорност у хората, за да не се превръща това приятелство в прокоба. Самата аз съм израстнала с животни, както и майка ми и баща ми. Около нас винаги е имало кучета и котки, а също и папагали, хамстери, рибки. Но когато човек е отговорен животното, респективно към близките си, обществото и самия себе си, този контак носи единствено и само радост.

За децата близостта с домашен любимец е изключително възпитателен метод. Учат се да полагат грижи, да са отговорни. Много често кучето или котето са и терапия за деца в неравностойно положение - незрящи деца, деца с опорнодвигателни заболявания, както и деца с трудности в общуването и интеграцията в обществото. Контактът с животно ги отваря към света. Животното е повод за контакти с други деца, с което детето се чувства важно, получава внимание от другите деца и създава нови приятелства.

Какви са Европейските практики?

д-р М. Бобадова:

- В Западна Европа все по-често се прилагат терапии с животни в педиатрични болници, домове за изоставени деца. Известна е и така наречената хипотерапия (буквално - терапия с коне) , която има невероятен успех при деца със заболявания на опорнодвигателния апарат. Смята се, че контактът с коне освен позитивен ефект върху движението и емоционалния статут на детето, има ефект и върху алергии.

Опасностите при общуването с домашни животни са основно 2. Паразитозите и някои зоонози (заболявания общи за човек и животно). За което, съгласете се, отговорността пада върху нас самите. Особено, ако у дома ни има малко дете. Преди всичко най-важното е животното да бъде редовно обезпаразитявано. За последните години статистиката сочи, че заболяванията от паразитози при хората е скочила 700 пъти! И кого можем да виним за това, ако не нас? Недопустимо е 21 век България да е на едно от челните места по заболяване от тения! Не може 21 век собственик на куче да не обезпаразитява животното редовно! Ако имаме претенции за цивилизованост, то това трябва да е първото нещо, за което да се грижим, в качеството си на собственик на домашен любимец, на родител, на единица от това общество, защото обезпаразитяваенто е грижа за животното, но най-вече за хората около нас и за нас самите.

Няколко думи за добрата грижа?

д-р М. Бобадова:

- Една добра грижа в този аспект означава редовно (в топлите месеци всеки месец, в студените - на всеки 2 месеца) обезпаразитяване за вътрешни и външни паразити. Също така избягване на хранене на любимците със сурови продукти от селскостопански животни. Класическа гледка е при клане на агне по Гергьовден на дворното куче да се дават сурови отпадъците, което само по себе си е сериозна предпоставка за заразяване в последствие на хората, защото такъв е цикълът на паразита. Тази практика трябва да се прекрати.

Аз лично не бих пратила детето си на село по време на Гергьовденските празници, първо поради факта, че не желая то да е свидетел на подобни вандализми, второ защото го смятам за опасно за здравето му. Някак ме отвращават собственици на домашни любимци, които идват в кабинета, защото животното се почесвало. А всъщност се оказва, че цялото тяло е покрито с бълхи. И това животно живее в дома им, с децата им. Не е нормално. Просто не е. Всичко, което се иска от тях е просто да обезпаразитяват. А бълхите пренасят паразити също, да не говорим за кърлежите, носещи изключително опасни заболявания.

Друга важна грижа е ваксинациите. Съдържайки е себе си зoонози, ваксинациите са също важен фактор по отношение здравословните ни взаимоотношения с животните. Държавата се е опитала да регламентира нещата, правейки ваксината против бяс задължителна, но присъщо на българина е да не зачита върховенството на закона, респективно ще се изненадате колко животни не се ваксинират.

Няколко думи за драскотините, как да се предпазим и какви мерки да се вземат?

д-р М. Бобадова:

- Понякога при игра с животно получаваме леки наранявания. При котките е малко по-неприятно, защото естеството на ноктите им и миркоорганизмите, които живеят там, понякога водят до така наречената фелиноза, свързана с подуване на одрасканото, че дори и на подлежащите лимфни възли. Лечението е бързо. Като цяло зависи от степента на имунитета. Лично аз дори не се зачервявам при одраскване. Единият от колегите ми път се издува зловещо.

На кратко ако има одраскване от животно е хубаво веднага раната да се обработи с кислородна вода и да няма паника. Граденето на имунитет включва в себе си подобни инциденти и истерии от едно одраскване само ще насадят ужас у детето спрямо животните.

Бихте ли казала нещо в заключение?

д-р М. Бобадова:

- В заключение ми се иска да е ясно, че съжителството дете и животно е доста често срещано и ако бъдем отговорни към детето, кучето, нас и обещството ни, този тип комуникация може да ни дава много - радост, възпитание, приятелство.