Когато Бог създавал жената, той работил късно на шестия ден. При него дошъл един ангел и го попитал „Защо отделяш толкова много време за това?“. Господ му отговорил „Виж само колко различни изисквания трябва да изпълня, преди да я сметна за готова. Тя трябва да се мие лесно, но да не е пластмаса, да има над 200 подвижни части и при това да се движи грациозно. Трябва да се лекува сама, когато е болна. Да работи по 18 часа на денонощие. Трябва да има само две ръце, но да може да прегръща с тях едновременно няколко деца, и то така да ги прегръща, че да излекува всяка болка, независимо дали е душевна или са си ударили коляното“.

Ангелът бил впечатлен. „Това стандартен модел ли е? Но това е невъзможно! Цялата тази работа не може да се свърши за един ден. Отложи я за после“.

„Не“, казал Господ. „Ще я довърша днес и тя ще бъде моята любимка“.

Ангелът се доближил и докоснал жената. „Господи, но тя е толкова мека!“.

„Да, тя е мека, но при това съм я направил и много силна. Не можеш да си представиш дори колко неща може да издържи и преодолее. Изглежда ранима, но крие в себе си огромна мощ“.

„А тя може ли да мисли?“, попитал ангелът.

Бог казал: „Тя може не само да мисли, но и да убеждава“.

Ангелът докоснал бузите на жената. „Господи, мисля, че тази тук е дефектна, струва ми се, че тече“.

„Не, тя не е дефектна“, поправил го Бог. „Това са сълзи“.

„Те за какво са?“, попитал ангелът.

„Те са израз на нейната тъга, нейната любов, нейната самота, нейните страдания и нейната гордост“.

Ангелът бил наистина впечатлен. „Господи, ти си гений! Помислил си за всичко. Жената наистина е невероятна!“.

„О, да“, казал Бог. „Тя има сила, с която може да удиви мъжа. Тя може да се смее, когато й се плаче. Тя може да се усмихва, когато я е страх. Тя ще помага на друг, когато самата тя има нужда от помощ. Само един неин поглед е способен да направи онова, което мъжът не може да постигне...“.

Ангелът занемял и гледал жената като омагьосан.

После Господ въздъхнал. „Тя все пак има един недостатък, който може да й съсипе живота, ако тя сама не го поправи“.

„Какъв е този недостатък?“

„Тя не си знае цената...“

Четете още: Творци на нови невъзможности (К.Ижиковски)