Елиф Шафак е име, което едва ли някой от нас не е чувал. Романи като "Любов", "Копелето от Истанбул", "Чест" и "Дворецът на бълхите" превърнаха талантливата туркиня в една от най-популярните и обичани съвременни писателки.

Думите й са като балсам за душата, успокояващи и насочващи, а творчеството й макар и да е пропито с традициите и културата на родината й, успява да бъде някакси космополитно и омайващо близко до всеки един човек.

Нека се потопим в красивия свят на Елиф Шафак. Вслушайте се в думите й и в сърцето си, защото тя говори именно на него.

Как любовта може да бъде достойна за името си, ако избираме само красивото и загърбваме трудностите? Лесно е да се радваш на хубавото и да не харесваш лошото. Това го може всеки. Истинското предизвикателство е да обичаш едновременно и хубавото, и лошото не защото без нощ няма ден, а защото трябва да надскочиш такива описания и да приемеш любовта в нейната цялост.

Любовта няма етикети, няма определения. Тя просто е това, което е. Любовта е жива вода, а влюбеният е душа от огън! Светът се върти по друг начин, когато огънят обикне водата!

Търсенето на Любов ни променя. Който е тръгнал да търси любов, съзрява по пътя. В мига, когато тръгнеш да търсиш Любовта, започваш да се променяш отвътре и отвън.

Постарай се да не се съпротивляваш на промените, които изникват по пътя ни. Вместо това остави живота да живее чрез теб. И не се плаши, че животът ти се преобръща с главата надолу. Откъде знаеш, че онова, с което си свикнал, е по-добро от нещата, който ще дойдат?

Каквото и да се говори, любовта не е само сладко чувство, което идва и бързо си отива. Тя е самата същност и цел на живота. Тя спохожда всеки, включително онези, които я отбягват.

Търпението не означава да стискаш зъби и да не правиш нищо. То означава да си достатъчно прозорлив, за да се довериш на крайния резултат от процеса. Какво означава търпението? То означава да гледаш бодлите и да виждаш розата, да гледаш нощта и да виждаш зората. Нетърпението означава да си толкова късоглед, че да не виждаш резултата. Който обича Бога, остава търпелив, понеже знае, че се иска време непълната луна да стане пълна.

Каквото и да се случва в живота ти, колкото и тревожни да изглеждат нещата, не изпадай в отчаяние. И всички врати да си останат затворени, Бог ще отвори само за теб нов път. Бъди благодарен! Лесно е да си благодарен, когато всичко е наред!

Искаш ли да промениш начина, по който другите се отнасят към теб, първо промени начина, по които самия ти се отнасяш към себе си. Не се ли научиш да обичаш искрено, докрай, няма как да бъдеш обичан. След като достигнеш този етап обаче, бъди признателна за всеки бодил, който другите може би ше хвърлят по теб. Това е знак, че скоро ще вървиш по дъжд от рози.

Не можеш да виниш другите, че не се отнасят към теб с уважение, при положение че самата ти не се смяташ достойна за уважение.

Цялата вселена се съдържа в един единствен човек, в Теб. Всичко, което виждаш наоколо, включително нещата, които може би не обичаш, и дори хората, които презираш, и от които се гнусиш, присъстват в една или друга степен и в теб. Опознай се докрай. Погледни честно и твърдо тъмните, и светлите си страни, и ще постигнеш върховна форма на съзнанието. Който познава себе си, познава и Бога.

Този свят е като заснежена планина, където кънти ехото на гласа ти. Каквото и да кажеш, и добро, и зло, то ще върне пак при теб. Затова, в случай, че някой ти мисли злото, само ще усложниш положението, ако тръгнеш да злословиш за него. Ще влезеш в омагьосания кръг на мъстта. Ето защо четиридесет дни и четиридесет нощи говори и мисли за този човек хубави неща. В края на четиридесетте дни всичко ще бъде различно, защото дълбоко в себе си ти ще бъдеш друг.

Този свят се крепи върху взаимозависимости. И капката добро не остава невъзнаградена, и прашинката зло не остава ненаказано. Не се страхувай от съзаклятията, измамите и номерата на другите. Помни, че ако някой залага капан, Бог прави същото. Той е най-големия съзаклятник. Каквото и да прави, го прави красиво.