Мосуо

Етническата група мосуо, която наброява 40 000 души и живее по хималайските хълмове в близост до Тибет, е един от най-известните примери за съвременно матриархално общество. В нея наследяването става по женска линия, освен това жената е тази, която избира партньора си или по-точно партньорите си.

Жената е свободна да има сексуални и емоционални контакти с колко си поиска мъже, като децата, родени от краткотрайните ѝ или дългосрочни връзки, приемат нейната фамилия и остават да живеят при нея. Жената е тази, която ги отглежда и възпитава, като дори и тя да реши да продължи отношенията си с бащата на детето, всеки от тях продължава да живее в майчиния си дом. Мъжете от своя страна нямат задължението да се грижат за децата си, те не отговарят за тяхното възпитание, но пък за сметка на това имат отговорността да отглеждат децата, които се раждат в дома, в който те живеят, тоест в майчиния им дом, и така те може да не отглеждат своите дъщери и синове, но пък са длъжни да полагат грижи за племенниците си.

Много показателно за живота в общността е, че в езика на мосуо всъщност не съществуват думите "баща" и "съпруг".

Друго характерно за живота при мосуо е, че в една къща живеят няколко роднински семейства, като на чело на цялото домакинство седи най-възрастната жена от рода, която определя и как ще се харчи семейният бюджет. Въпреки че всяко село си има главен матриарх, който участва в местния комитет, управляващ селото, мъжете са тези, в чийто ръце е съсредоточена политическата власт.

Странни любовни обичаи

Минангкабау

Това общество населява части от Индонезия и наброява 4 милионна души, което го превръща в един от най-многобройните матриархати.

Подобно на Мосуо и тук майката е свята, децата взимат нейното име, а имуществото и земите се наследяват от дъщерите в рода. Също така в деня на сватбата жената взима бъдещия си съпруг от дома му, за да го представи на своето семейство. След брака той може да остава да нощува при нея, но но всяка сутрин трябва да си тръгва рано, за да закусва в дома на майка си.

Ако двойката има деца, те се отглеждат в дома на съпругата. Разводите в общността са разрешени, но след развод децата задължително остават при майка си, която отговаря за тяхното отглеждане и възпитание.

Интересно е, че когато момчетата навършат 10 години, биват отделени, за да се научат на практически умения и религиозни практики. Това е така, защото мъжете са тези, които отговарят за духовния и политическия живот.

Въпреки че мъжът се занимава с политическото управление на общността, жените са тези, които избират кой точно от силния пол да застане начело и ако смятат, че той не си върши добре работата и не са доволни от решенията, които взима, те могат да го сменят.

Двойка обикаля света с бебето си, което няма 1 г.

Умоджа

Умоджа е уникално селце в Кения, населено само и единствено от жени. То е основано през 1996 година от Ребека Лолоси и се състои от жени от племето самбуру.

Представлява акт на протест и същевременно с това опит на жените да се спасят от физическото и сексуално насилие, на което са били подлагани в племето.

Бутан, мястото където живее щастието

Към 2006-а година жителите на Умбоджа наброяват 50 жени и 220 деца, намерили спасение от физическия тормоз, принудителните бракове със значително по възрастни мъже и честите издевателства, на които мъжете им са ги подлагали.

Жителките на еманципираното село се препитават с направата и продажбата на многоцветни мъниста, с производството на слабоалкохолна напитка, наподобяваща бира, а най-голямата част от средствата им идват от туризма, тъй като уникалността на Умоджа привлича чужденците и всекидневно се провеждат турове до селцето.

България през погледа на световноизвестен фотограф

Мъжете се появяват в селото единствено като наемни работници, като по този начин установените досега междуполови роли изцяло се променят. Преди съпрузите на жителките на Умоджа са ги карали да вървят по 40 мили на ден, за да носят дърва и вода или за да водят на паша добитъка, днес жените в Умоджа плащат на мъже, които да вършат тази работа.

На жените от селото им е позволено да имат връзки с мъже, но срещите със силния пол трябва да са извън границите на селото. Ако от отношенията се роди дете, то остава при майката, но ако е момче, бива изгонено от Умбоджа след навършване на пълнолетие, за да не се наруши женското царство.