Разказахме ви вече за венецианския остров Мурано и традициите му в стъкларството, датиращи още от Средновековието.

Ако не сме успели да породим моментално желание да заминете за Венеция, то Марина Фиорато със сигурност ще го направи с романа си “Стъкларят от Мурано”.

Родената в Манчестър авторка е наполовина венецианка, също като героинята си и очевидно чувството за принадлежност на Фиорато към Венеция е оказало влияние на романа.

Особеното на творбата е, че следва две сюжетни линии, поднесени успоредно: пътят и търсенето на Леонора – съвременната нишка и животът на един гениален творец на кристални произведения от 17-и век. Образът на Леонора е добре изграден, а разсъжденията й са реалистични, което още повече навежда на мисълта, че Марина Фиорато влага част от себе си в героинята си.

И все пак, най-силната страна на книгата си остават описанията на Венеция, историята и културата й. И приблизително с това се изчерпва ценното в романа.

Сюжетът - жената малко над 30 години, преминаваща през криза на брака си или изоставена от някой мъж, заминаваща почти винаги за Италия, за да търси себе си или нов смисъл в живота си – започна да се превръща в клише почти колкото холивудски сценарий.

Авторката, като че ли, се е опитала да избяга от класическия сладникав любовен роман, без да успее напълно. В резултат имаме романтична полу-клише история, която след всички драми завършва с внезапния happy end на тотално клише и втори сюжет, който някак много тънко ще ви напомни на “Граф Монте Кристо”, т.е. има вероятност да изпитате усещане за deja vu при следването и на двете линии.

С уговорката, че комерсиалният модел личи в цялото произведение, романът все пак може да ви заинтригува най-малкото заради красивата Венеция в него и класическия mestiere* от Мурано.


*mestiere – занаят (ит.)