Здравейте, момичета! Представете си живота под спящ вулкан, чийто огнен дух може да се събуди по всяко време!

Това се случи през последните дни с вулкана Етна в Сицилия и за пореден път природата ни показа силата си.

Ако не със същата, то поне с подобна сила и дух могат да се похвалят и жителите на областта Катания, живеещи в непосредствена близост до спящото чудовище.

А защо вината, произведени там са специални, ще ви разкажем в следващите няколко реда.

Сицилия неслучайно се нарича Островът на бог Хелиос. Слънчевите дни са повече от 130, а часовете са повече от 2500 на година, сезонът на къпане в морето се открива през април и продължава чак до ноември. От върха на вулкана Етна се разкрива несравним изглед на покритите с лозя склонове. Във въздуха сякаш все така звучат произведенията на Овидий и Вергилий.

Тук гигантите решават да си отмъстят на олимпийските богове за гибелта на титаните, но са затворени в земните недра под вулкана.

Етна е единственият действащ вулкан в Европа и е сред любимите теми на сицилианците. Като малки деца се радват на това да изплашат чужденците с разкази за събуждането на вулкана. „Етна изхвърля огън и пепел... И днес се случва!“, казват те. Туристите се изкачват до върха на 3000 метра над морето и се носят по застиналата лава без да могат да мигнат от вълнение заради красотата на гледката, която се разкрива.

Богатството на почвения състав, високата средна температура на въздуха и изобилната слънчева светлина превръщат Сицилия в изключително място за производство на вино. Лозята понякога се издигат на височина от 900 м над морската повърхност. Уникалният микроклимат дава възможност на гроздето да зрее бавно и равномерно. Разликата между дневната и нощната температура са причина в гроздето да има кисела, свежа жилка, която откроява плодовия вкус на сицилианските вина.

Гръцки селища и колонии на Сицилия е имало още от VІІІ век пр. Хр. За потенциала на вината на острова не знаели дори местните. Големите лозя в страната са засадени през втората половина на ХІХ век, но винарската промишленост остава слабо развита, а сицилианските вина – непопулярни, въпреки предпочитанията на адмирал Нелсън например към местния сорт марсала.
Успехите идват едва през последните 10-15 години, когато местните лозари решават да си извоюват свое име в света на виното.

Благоприятните условия спомагат за производството на шардоне, кабарне совиньон, мерло и сира. Поклонниците на совиньон блан и вионие ще оценят местните бели сортове с пикантни нотки и оттенъци на ананас, цитрусови плодове и кайсия. Белият сорт кариканте узрява късно и виното от него може да отлежава с години. Неговият вкус напомня леко ябълка и анасон, и особено добре върви с печени месни деликатеси с ароматен сос.

Сицилианските червени вина са наситени, силни и топли. Те се запомнят с пъстрата палитра от плодови вкусове и аромати. Подходящи за тях са рибни деликатеси и сирена като рагузано и рикото.

Радост за ценителите са и типичните местни сортове като неро ди авола, нерело, катарато и инзолия.

Неро ди авола е най-разпространеният на острова червен сорт грозде. Виното, което се прави от него, е с дълбок цвят, богат плодов аромат. Към него върви гъше месо със сос от мед, нар и къри. Инзолия оставя деликатен крушов послевкус, а ценителите на пикантните тютюневи аромати могат да се насладят на нерело маскалезе.

Наздраве, скъпи дами, и не забравяйте да се усмихвате!