Не твърдя, че Сузанита, щерката на Орхан Мурад, е българската Бритни Спиърс, но замислете се - скандал, лолитка, моментална известност... Няма да я анализирам като нова попкултурна икона, за да не митологизирам и без това обсипания ѝ с малко изненадваща слава образ. Вместо това вече традиционно ще се постарая да направя литературен анализ на лириките на песента ѝ. А, повярвайте ми, те са повече от впечатляващи.
Обладана ли ти се струвам?
Да. от Луцифер и Буда!
Още от първите думи на Сузанита ние моментално биваме потопени в безбрежния океан на мултирелигиозното ѝ отношение към света. Тя тачи както падналия ангел Луцифер, така и самия Буда (не се знае дали младия или във всяка негова възраст). Това идва да ни покаже, че изпълнителката е категоричен радетел за премахването на границите между народи и разноверски скандали - тя приема другостта и дори разкрива на милионите си почитатели дуалистичността на своите разбирания и убеждения. И още нещо - тя е "обладана" от митични същества, а не от мъже, както се спекулира в разни недостойни медии.
Мога да накарам дявола да танцува,
мога да го накарам и свещи да купува.
Тук вече лирическата героиня се превръща в нещо повече - тя е своеобразен пророк на своя бог и е готова да се бори срещу злото, олицетворено от Рогатия. Танцът за Сузанита не е просто кълчене на кълки в мазни чалготеки, а висша форма на изкуство, която е готова да укроти дори самия принц на мрака. Свещокупуването пък не е просто физическа размяна на финикийски знаци срещу восъчни пръчици, а жест на унижение и дори автодеструкция от страна на Сатаната, но под влияние на певицата. С други думи Сузанита е един съвременен ангел, но също е Блейд, ловец на духове и духовен спасител наш.
My nigga ми намига, 'щото едва го вдига.
Поредното разбиване на стереотипи, уважаеми читатели: Сузанита е категорична, че мъжкото достойнство на тъмнокожите господа съвсем не е за възхвала, като дори си позволява да обвини конкретен представител на расата в еректилна дисфункция. Дали до този извод е достигнато чрез неуспешно "обладаване"? Това ние не знаем и не е полезно да гадаем. От друга страна певицата използва хип-хоп жаргона, наричайки тъмнокожия си събеседник "my nigga", което може да се сметне както за вербален израз на приятелство/интимност, така и за необосновано етнически заклеймяване. Намигането пък е ясна индикация за интерес от страна на този тъмнокож господин, на чийто опит за интимност героинята не откликва. И само в тези няколко думи ние откриваме вътрешния ѝ конфликт, докато вероятно преценява емоционалния му и бихевиористичен модел в съпоставка с чисто физическите характеристики и качествата на първичните му полови белези. Дилеми, дилеми...
Щастие и любов, кажи ми, как се пазарува!
Кой ги продава и кое по колко струва?
Това е кулминацията в лириките на това музикално изпълнение. Между категориите "щастие" и "любов" е прекаран ясен паралел, което ни показва лирическата героиня в светлината на много крехка и ранима персона. А и както знаем от Епиктет, любовта е присъща единствено на здравомислещия човек. Ето как Сузанита, макар и опосредено, се поставя в света не само на музиката и на логоса, превръща се в един неофилософ, еклектика от различни школи, а това е толкова впечатляващо, че нямам търпение да чуя следващия ѝ шедьовър. Вярвам, че и вие!
автор: Ана Островска