Холандската фотографка Маринка Масюс – носител на множество международни награди, докосна сърцата на милиони по света с трогателна фотосесия със заглавие "Под същото слънце".

Създаването на фотопроекта е продиктувано от страстното желание на авторката да отправи послание към международната общественост, да повиши осведомеността, да отвори очите и сърцата на всички нас за болката и жестоката съдба на децата албиноси в Танзания.

Автор: Маринка Масюс

За целта тя насочва обектива на камерата си към невинните и тъжни детски очи на малките африканчета, за да напомни и алармира за безумието на зверските ритуали, извършващи се на територията на Танзания.

Това е една от страните с най-висока честота на албинизъм. Изчислено е, че към момента със състоянието там живеят около 150 000 души. Става дума за наследствено заболяване, което засяга очите и кожата. Причината за него е нарушение в образуването на пигмента меланин. Той играе ролята на естествен филтър срещу вредното въздействие на Слънцето. Липсата му прави очите и кожата изключително деликатни и податливи на вредното влияние на слънчевата светлина. Поради това албиносите са по-предразположени към рак на кожата и загуба на зрението.

В Танзания обаче страдащите от това заболяване са подложени на несравнимо по-чудовищна заплаха...

Автор: Маринка Масюс

Бялата кожа на албиносите в тази африканска държава е тяхното най-голямо проклятие!

Те живеят в постоянен страх за живота си. Причината за това са суеверията и дълбоко вкоренените представи сред чернокожото население в тези райони, че хората с бял цвят на кожата са обладани от зли демони. Затова осакатяването и убиването на човек с албинизъм в тази страна се смята, че носи добър късмет. Традиция, граничеща с лудост!

Много деца албиноси са лишавани от най-фундаментални човешки права. Още от люлката им е втълпявано, че са зли и носят проклятие. Че трябва да са готови във всеки един момент да посрещнат своята заслужена екзекуция. Някои от тях още с раждането си биват ликвидирани от собствените си родители.

Поради убийствата много деца с албинизъм, изоставяни от семействата си, заживяват изолирани в специални общества. Намирайки подслон зад защитните стени на създадените за целта лагери, те успяват да оцелеят.

Покъртително красивата фотосесия на Маринка Масюс ни напомня, че над всички нас грее едно и също слънце, сияе едно и също небе. И че онези мънички неща, от които всички, черни или бели, болни или здрави, бедни или богати, се нуждаем, се наричат обич и прегръдка.

Автор: Маринка Масюс

Вижте кадрите в


Четете още: Хипнотизиращи кадри, уловили порцелановата красота на албиносите (СНИМКИ)