Той е от писателите, които успяха да предизвикат бурна полемика около въпроса какви са жанровите граници и какво се ражда, когато реалност и фантазия се срещнат на едно място. А светът, който се получава от тази удивителна симбиоза в неговите творби, определено си заслужава!

Освен че създава нови светове, въвличайки ни в тях по изключително увлекателен начин, Мартин Колев сбъдва и мечти. Той е един от младите писатели, които помагат на малките зайци в писателската академия „Заешка дупка“ да развиват своя творчески талант. Зад гърба си има две книги с разкази, една пиеса за любовта и за начините, по които посрещаме промените в живота. Неговият роман „Софийски магьосници“, излязъл на бял свят през 2017-а, пък превежда читателите из потайностите на столицата, доказвайки, че и тя може да се превърне в изумителен декор на фантастични премеждия. А небивалият интерес към него ражда и вълнуващото му продължение "В сърцето на Странджа".

Как се роди идеята за създаването на „Заешка дупка“?

Трябва да попитате Рене Карабаш, създателката на академията аз съм само един от лекторите, които тя дръпна надолу в дупката.

Какво трябва да е едно дете, за да е готово да скочи в „заешката дупка“?

Навярно е добре, подобно на Алиса, да бъде любопитно, леко дръзко и със склонност към гигантски въпроси. Разбира се, трябва и да обича да разказва истории.

Защо четенето е важно за децата?

Защото образова, развива емпатията, творческото мислене, помага срещу депресия и тревожност и поне засега е единственият доказано безопасен начин за пространствено-времево пътуване. Всъщност по същите тези причини е важно и за възрастните.
Мислили ли сте някога в детството, че един ден ще пишете книги?

Да, от малък обичам да разказвам истории и да си ги записвам. Сега просто са по-дълги.

Кои са темите, които най-много ви вълнуват?

Свободата, смисълът, самотата, сънят, порастването, играта.

Откъде черпите вдъхновение?

От природата, бягането, сънищата, наблюдението, четенето и изкуството изобщо.

До каква степен в произведенията ви има елементи от реалния живот и до каква фантазия?

Бих казал, че съотношението между двете е 1:1. Разбира се, фантастичното винаги е повече или по-малко успешно прикрита реалност. Реалността пък е просто чудесна, комплексна илюзия. Истината е някъде там.

Лесно ли е да си „софийски магьосник“?

Понякога е лесно, друг път не. В крайна сметка май не е много по-различно от това да си „софийски случаен“.

Възможно ли е един писател да се прехранва само с писане?

Ако е Джеймс Патерсън, може. Ако е български писател, надали.

Коя е любимата Ви дума?

Сменя се. Днес е „развейпрах“.

Има ли тайна формула, която ражда любовта към книгите и творчеството?

Не знам каква е формулата за любов към книгите, но със сигурност включва семейството като фактор. Творчеството е още по-особено уравнение там има колкото любов, толкова и ненавист, поне в моя случай. Неговата формула е още по-тайна, но това е част от удоволствието.

Откога малките мечтатели могат да заявят участие в Академията?

Малките творци (в групи от 9-12 и от 13-16 г.) могат да кандидатстват до 28-ми февруари. Необходимо е да изпратят мотивационно писмо, както и свои произведения. Повече подробности на фейсбук страницата и сайта на академия „Заешка дупка“.

И на финал Вашият съвет и пожелание към младите ентусиасти, влюбени в словото?

Опитвайте, рискувайте, радвайте се, зачерквайте. Ако писането ви писне, го зарежете и се захванете с нещо, което ви е пó на сърце. Ако нищо друго не кара кръвта ви да кипи така, запретвайте ръкави и се залавяйте за работа. Пътуването е трудно, но епично.