Асен Разцветников и Райна: Една луда любов от разстояние!

02 ноември 2021 | 07:52
22086
1
Снимки: Unsplash
1

На 2 ноември 1897 г. в Драганово, Княжество България се ражда Асен Разцветников. Днес отдаваме почит към големия поет и писател с кратък спомен за неговата голяма и тъжна любов...

В любовта Асен Разцветников е бил нещастен и неразбран, макар псевдонимът му да е измислен от жената, която обича повече от 30 години. За неговата участ в любовта, а и в живота, разказва Магдалена Гигова в своята книга „Великите български любови“.

Асен Коларов, както е истинското име на поета, цял живот е саможив хипохондрик, но понеже е хубавец, винаги е бил преследван от жените. А той се спасявал от домогванията им с панически бяг, убеден, че зла орисница го е обрекла на гонения и самота.

Четете още: Любовта на известните: Яворов и Дора Габе

През зимата на 1917-1918 г. обаче Асен лети на крилете на любовта. В родното му село Драганово, Великотърновско, е дошла нова учителка - Райна Савова. Двамата са връстници, родени са през 1897 г. Девойката е столичанка, но страда от възпаление на белите дробове и лекарите й препоръчали да се махне от София на чист селски въздух, докато оздравее.

Родната къща на поета в село Драганово, Великотърновско, днес е негов музей

Разцветников е влюбен страстно и опасно. Следи всяка крачка на красивата учителка и болезнено я ревнува от всеки, дръзнал да размени дума с нея. У дома не прави нищо друго, освен да рисува портрети на Райна и да ѝ посвещава стихове. Момъкът губи съня си, престава да се храни, изнемощява... Разтревожен, баща му Петко моли учителката да обърне поне малко внимание на сина му, за да не изгуби разсъдъка и здравето си. Асен също има слаби дробове. Трогнато, момичето се съгласява на среща.

Младият поет извежда възлюбената си на разходка извън селото и ѝ признава чувствата си. Райна е притеснена от стихийната му страст. Не е сигурна, че може да ѝ отговори подобаващо и предлага на Асен само своето приятелство.

Двамата разменят нежни писма повече от 30 години. По онова време обаче единствената им интимност е захарната целувка, собственоръчно приготвена от младата учителка и поднесена от нея на поета в разгара на селска вечеринка.

Верни на сентимента на епохата, двамата се заклеват никога да не прекрачат прага на истинското приятелство и понеже има опасност да се разболеят от туберкулоза, никога да не се женят.

Писателят Владимир Русалиев твърди, че г-ца Савова е измислила псевдонима на поета. Той не харесвал рожденото си име Асен Коларов и подписвал стиховете си като Хенри Фей, Кент, Пчела... Но нито един не му се струвал подходящ. Една сутрин отърчал сияещ при Райна и от вратата извикал: „Измислих си псевдоним - Светлоструйников!“ Тя обаче не е във възторг: „Луд ли си? Я се чуй - струи от мене светлина! Голяма глупост... Разцветников! Това е!“ Така се ражда името, с което поетът ще подпише най-прочувствените си стихове.

Животът ги разделя. Асен следва славянска филология и право в София, продължава образованието си ъв Франкфурт и Виена. Райна заминава за Париж и учи в Сорбоната. Но потокът от писма не секва.



Както повечето интелектуалци по онова време и Разцветников има леви убеждения, но последиците от Септемврийското въстание през 1923 г. и атентата в църквата „Света Неделя“ през 1925-а го изпълват с горест и ужас. Той преживява всяка смърт на съратник и приятел като лична трагедия и излива чувствата си в баладите „Каин“, „Удавници“, „Над родните степи“, в стихосбирката „Жертвени клади“ и в поемата си „Двойник“. Притеснен от разочарованието, че и хората, които е смятал за братя по идеи, също убиват, поетът решава да замине за Париж при жената, която обича от 20-годишен. Райна е във възторг от перспективата да заживеят заедно в града на любовта, да четат поезия и да споделят творчеството си. Във Франция обаче Разцветников потъва в дълбока депресия. Вместо да реди любовни рими, той се оплаква на Райна, че текстът, който е започнал да пише в България, „го гледа с питащи очи“, а той не е в състояние да продължи. Савова унива заради любимия си. За да я развесели, той ѝ съчинява уж забавни стихове, които я ужасяват:

Само на обед ще срещнат във вестника,
Че в полунощ не знам кой си Разцветников,
луд и пиян от прозореца скочил е
и е останал безжизнен на плочите.

Няма данни за запазена снимка на Райна Савова, но тази картичка от 20-те години на ХХ век е символ на образа на българката интелектуалка

Асен целува любимата си за сбогом и се връща в София, за да поплаче на приятелско рамо за несъстоялото се щастие., но писмовният роман с Райна продължава до самата му смърт. Двамата са толкова свързани духовно, че в нощта срещу 30 юли 1951 г. странен сън спохожда възлюбената му, твърди Галина Минчева. На любимата на поета ѝ се присънва, че е поканена на тържество в Съюза на българските писатели. Там са Дора Габе, Елисавета Багряна, Ангел Каралийчев, Никола Фурнаджиев, настанени на дълги Т-образно разположени маси. Внезапно влиза Разцветников, облечен в сив костюм, и ѝ казва: „Тръгвам на далечен път, вечен път.“ Райна е потресена. Тя е убедена, че сънищата ѝ са пророчески и когато ѝ се яви някой в сиво, той вече не е между живите. На другия ден чува по радиото вестта за кончината на поета.


Дори посмъртно се потвърждава убеждението на Асен Разцветников, че зла орисница го е целунала. Той си отива от живота в Москва и оттам изпращат урната му в София. Понеже няма роднини, тленните му останки отиват в Съюза на българските писатели. Докато урежда погребението, тогавашният председател на огранизацията Георги Караславов държи урната върху бюрото си. Една сутрин обаче чистачката вижда „красива кутийка, пък пълна с пепел“, и я изпразва в кофата за боклук.

За да избегнат грандиозния скандал, от СБП набързо я запълват с пръст и церемонията минава без сътресения. Приятелят му, поетът Никола Фурнаджиев, пише в спомените: „Ако поетът ни гледа отнякъде, би казал: „Виждате ли, че бях прав. Дори и след смъртта си трябва да се страхувам.“

Още по темата

Коментари

1 ДРУГАРЯ САТАНА
  19 декември 2020 | 12:57 отговор
 

Ако перифразирам една мисъл на Йосиф ССталин, в която малко преди гибелта си предвижда боклука, който ще се натрупа върху гроба му, БИХ КАЗАЛ СЛЕДНОТО: Само на обед ще срещнат във вестника, Че в полунощ не знам кой си Разцветников, луд и пиян от прозореца скочил е и е останал безжизнен на плочите. ПРЕВЕДЕНО ОЗНАЧАВА,ЧЕ ПОЕТА СЕ САМОУБИВА В МОСКВА. УВРЕЖДАНИЯТА СА ВИДНИ ПО ТРУПА И ЗА ДА НЕ СЕ НАТРУПАТ ОЩЕ ЛАЙНА ВЪРХУ ДРУГАРЯ САТАНА, Е РЕШЕНО ДА СЕ КРЕМИРА. А ПРАХА ГО ИЗХВЪРЛИ МАМА YO РАЗБИРА СЕ :) АМА ТО И ЛЕВСКИ И БОТЕВ НЯМАТ ГРОБОВЕ, КОЛКОТО И ЕДНИ СМРЪДЛИВЦИ ДА НАСТОЯВАТ, ЧЕ ВСЕ ПАК ИМА БОЖИ ГРОБ :) ... А АКО ДРУГАРЯ САТАНА ИСКАШЕ ДА ГО УБИВА, ТО У КЕ НЕФА ИМАШЕ ДОСТАТЪЧНО ЛАГЕРИ, НАЛИ? :)

 

Добави Коментар

Най-четени