Една световна шампионка по стрелба с лък имала страстна афера с лъка си. Когато любовта избледняла, спортните ѝ умения също отслабнали. Тогава тя се омъжила за Айфеловата кула. Звучи ви абсурдно, нали? Във всеки случай границата между одушевеното и неодушевеното в любовта все повече се размива. Японската роботика например работи усърдно за заместването на обикновените надуваеми секс кукли с роботи с определен пол, които да притежават все по-сложни разговорни и „емпатични” умения.

Толкова често се говори за любовта, че тази вълшебна дума се е превърнала в страховито клише, използвано, за да обясни всяко наше действие, независимо колко ирационално е то. Е, подходът на проф. Роналд де Суза е глътка свеж въздух по темата. Книгата му „Кратко въведение в любовта” не се опитва да обясни (а и дали това изобщо е възможно?) природата на любовта, но прави точно това, което една добра книга, чиято цел е да информира по дадена тема, трябва да прави: кара те да мислиш, да разсъждаваш, да си задаваш въпроси. Съдържа ценни прозрения, съчетани с простичко обяснение на емоционалните и социални преживявания.

Съществуват много видове любов, но еротичната е тази, на която изкуството и поезията обръщат основно внимание. Тя е най-възхваляваната, най-възторжено описваната, тази, за която си струва да живееш и да умреш, тази, която изкарва най-доброто от нас. Но именно тя помрачава съзнанието и стои в основата на най-ужасните престъпления, извършени „от любов”. Проф. Роналд де Суза изследва този и други озадачаващи въпроси:

Дали обичаме някого заради добродетелите му, заради красотата му, заради моралните или някакви други качества? Дали любовните желания са алтруистични, или егоистични? Имаме ли задължението да правим нещо от любов? Какво ни казва науката – неврологията, еволюционната и социалната психология, антропологията – за любовта? Какъв изобщо е смисълът на любовта?

Роналд де Суза е известен със своя оригинален и дори скандален подход към любовта. Той показва здравословна доза неуважение към легионите учени глави, които твърдят, че един или друг вид любов са „неестествени”. Обсъжда някои от многобройните парадокси, които любовта създава, като се вглежда в различните видове любов – приятелската обич, нежните отношения и силните, разтърсващи страсти, но се фокусира върху ероса, или романтичната любов. Без да се страхува от възмущението на моралистите, проф. Де Суза обсъжда хипотетични сценарии и мисловни експерименти като полиаморията и други любовни модели.

И да, трудно е да се формулират алтернативни идеи за любовта и секса и още по-трудно е да се живее според тях, но все пак си струва да опитаме.

Ето какво споделя проф. Роналд де Суза по повод книгата „Кратко въведение в любовта”, част от поредицата на издателството на университета „Оксфорд”, в разговор с журналиста Дейвид Бери за канадския „Нешънъл поуст”.

- Защо изобщо се заехте с темата за любовта?
- Основната ми тема на проучване са емоциите и често стигам и до любовта. Преди няколко години внезапно бях поразен. Осъзнах, че едно от най-любопитните неща, свързани с любовта, е как тя се предполага да е нещо хубаво и добро, а кара хората да се държат толкова лошо. И не само че ги подтиква да се държат така, но ги кара да чувстват, че имат правото да се държат лошо.

- Как така?
- Хората смятат, че ако обичат някого и ако са обичани от някого, това означава, че въпросният човек е длъжен да се подчинява на всички ограничения, които любовта уж му налага. Широко наложена е идеята, че ако си част от любовна връзка, ти е забранено да си част от всякакъв друг вид любовни отношения. Въпреки че здравият разум ни казва, че всички причини, които хората изтъкват за това, са абсурдни. Като: „В сърцето ти няма място за друг”. Значи, ако имаш повече от едно дете, трябва да кажеш на второто си дете: „Съжалявам, не мога да те обичам, вече обичам брат ти”? Не го правим, нали? Защо тогава го правим с нашите партньори?

- Разграничавате няколко вида любов и обръщате голямо внимание на любовта към всички, агапе. Но ние май не се интересуваме много от нея, нали?
- В нашия свят християните са приели, че агапе е думата, с която описваме идеята, че трябва да обичаме ближния си. Но на свети Валентин, а и в почти всички други дни хората се интересуват от еротичната любов. Да, принципно агапе звучи като добра идея, но човек някак си не иска да е обект точно на този вид любов. Нуждаем се от идеята, че в нас има нещо специално. Ако обичате всички, както ни обича Бог, значи в нас – по-специално в мен, точно в мен – няма нищо специално!

- Така любовта не изглежда ли доста егоистична?
- Да, това е един от многото ѝ парадокси, онова, което наричам „дребния шрифт” в договора. Любовта означава някой да го е грижа за теб и твоето щастие, но бележката под линия е: „но само ако аз съм този, който те прави щастлив”. Бракът обикновено е свързан с нагласата, че притежаваш другия. Тогава идва страхът от загуба и желанието да се защити „собствеността”. Ако притежавате нещо, имате право да го ползвате и да му се наслаждавате, нали? Но ние се наслаждаваме на много неща, без да ги притежаваме: на слънцето, морето, красотата на природата. Следователно знакът на притежанието не е свързан с наслаждението, а с „изключителното право” върху притежавания обект. Ревността е емоционалният пазач на това изключително право.

- Казвате, че любовта не е емоция. Какво имате предвид?
- Наричам любовта „синдром”. Ако се боите да летите, може би не изпитвате този страх във всеки един момент, когато разговаряме например, но щом се качите на самолета, страхът ви завладява. В случая на любовта обаче можете да изброите която и да е емоция – гняв, блажена наслада, тъга, надежда, изумление, и с лекота ще се сетите за история, в която тази емоция е израз на любов. Разбира се, че съществуват неща като любящи чувства, нежни чувства, но те са само набор емоции, които са част от синдрома на любовта.

- Коя любов е по-истинска – споделената или несподелената?
- В един от романите на немския поет Йохан Волфганг фон Гьоте има героиня, която възкликва: „Ако те обичам, това какво те засяга?“. Ако безкористността е белег на истинската любов, несподелената любов може да претендира, колкото и невероятно да е това, че е любов от най-съвършен вид: тъй като не получава нищо в замяна.
Ала тук едно съображение натежава на страната на онези, които смятат, че само споделената любов е истинска. Колкото и реалистична да е представата на влюбения, тя винаги се подхранва от фантазии за общите дейности и планове. При споделената любов тези фантазии са както резултат от взаимното обвързване, така и причина за него. И обратно – при несподелената любов те са чисти фантазии, свързани с време или ситуации, за които е писано да останат неосъществени. С други думи, ако любовта включва динамична промяна у влюбените, несподелената любов не може да я предложи.