Казват, че болестта е преждевременна старост. А най-верният съюзник на болния е… собственото му отчаяние. Човекът, който обича себе си, никога няма да се докара до критично състояние. Този, който се грижи за себе си, е вече здрав.

„Ключът към здравето на вашето дете” е труд на лекар практик, който работи в клиника от две десетилетия, който има знания и поглед към всяка ситуация, и чиито деди са лекували поколения хора. Вие решавате дали ще се опрете на този опит, за да помогнете на детето си. Като имате предвид, че децата много често „разиграват“ същите сценарии, които са преживели и родителите им. А както казва чичко Юнг, най-тежкото бреме за детето е неизживеният живот на неговите родители.

Д-р Чой Ен Джун е убеден, че човек боледува, защото сам си избира болестта. Никой друг не го принуждава да се чувства зле. Всяка болест, предизвикана от състояния с приставката „много“, е избор на самия човек. Понякога изборът на болестта е избор на защита. Простичък пример е симптоматиката на киселините. На базата на личния си опит д-р Чой заключва, че киселините в горната част на храносмилателния тракт обикновено са свързани с липса на храброст, решителност за справяне с един или друг проблем. Това е ситуация, в която се иска „да бъдеш силен“ и/или „да бъдеш смел, мъжествен“, но на детето не му достигат точно силата и мъжеството. Агресията, нереализирана поради липсата на смелост, остава затворена и започва да „бушува“ и да изгаря отвътре…

От „Ключът към здравето на вашето дете” ще научите много за фитотерапията, или лечението с природни растителни средства, за иглотерапията в Корея и Китай, за европейската школа по остеопатия, за лечебните масажи в страните от Югоизточна Азия и много, много други лечебни методи, някои от които може би дори не сте чували. Като Су джок терапията например, която представлява разновидност на акупунктурата.

Ако все пак трябва да обобщим посланието на тази жизнеутвърждаваща, вдъхваща оптимизъм книга, то е, че любовта е единствената „работеща“, съзидателна субстанция, към която е неприложимо понятието „много“. С нея не можеш да прекалиш. Любовта е акумулатор, който зарежда сам себе си, вечен двигател за личностно израстване и самоизцеление.

Откъс от „Ключът към здравето на вашето дете”

В живота често възникват трудни, смазващи ситуации. Понякога те са толкова мъчителни, че ангажират цялото внимание, всичките душевни сили на човека. И той потъва, дави се в тях. Също като в тресавище не може да усети земя под краката си и затъва все по-дълбоко в проблемите си. Губи дори представата какво е това здраве и какво може да бъде, вътрешният му курс е погрешен. А времето, уви, не може да се върне назад... Организмът е обезсилен в борба, чиито смисъл и цели не може да разбере, чувства се обиден. Така идва болката. Така се ражда болестта.

Нашият организъм е като дете. Първото и най-обичаното. С него трябва да се говори, да се полагат всекидневни грижи дори ако това изисква безценно време. Но в него трябва, просто се налага да се влагат и време, и сили!

Във всяко занимание, във всяка система, в която се включва човекът, съществува златна среда и състояние на баланс. Това състояние на баланс се нарича „чувство за мярка“. Според източната традиция не съществуват „вредни навици“. Има момент на зависимост от нещо. Има прекаляване с количеството употребяван продукт, с постигнатото състояние или занимание, с проявите на някоя черта на характера. Да си забраняваш нещо и да живееш само със строгото „не бива“, не е мой принцип. Липсата на чувство за мярка и нежеланието за промени неизбежно водят до болка.

Пример от практиката. Към мен се обърнаха родителите на дете с бронхиална астма, диагнозата беше поставена в районната поликлиника заради влошеното му здравословно състояние. След пулсова и остеопатична диагностика, както и след подробен разговор беше установена първопричината за болестното състояние – детето физически и психически не беше готово за училище, не желаеше да ходи там. То беше нещастно при мисълта, че ще се окаже в голям колектив и ще трябва да се подчинява на
приетите в него правила. Не му се искаше да напуска уютното топло гнездо на семейното благополучие, където незабавно получаваше всичко желано, и да се окаже в свят, в който към него ще има определени изисквания. Детето беше разбрало, че още от първи клас защитеният живот у дома щеше да бъде заменен с нещо непознато, свързано със социума.

Методи за компенсация. Проведохме корекция на психическото състояние на малкия пациент, повишихме устойчивостта му при стрес и препоръчахме да изпратят детето в подготвителна група за първи клас. При лечението използвахме най-меки и безопасни средства, тъй като картината ни беше ясна. Резултатът беше учудващ, особено ни впечатли динамиката на излекуването! Поставената диагноза просто се изпари.
Проведохме разговор с родителите за това, че детето трябва да се научи да преодолява трудности, да споделя, че незабавното изпълняване на всяко, дори най-дребното му желание няма да го подготви за живота. В този случай се налагаше да спрат да го глезят, да го предпазват от реалния живот, да го успокояват веднага след неприятни събития, трябваше да му дават възможност да поема отговорност за една или друга ситуация.