"Няма по-евтино развлечение и по-продължително удоволствие от четенето" е казал философът Монтен. Драматургът Карло Голдони пък ни уверява, че "човек с хубава книга в ръцете си никога няма да се почувства самотен". На този фон изобщо не ни изненадва статистиката, че българките четат повече от мъжете. 1 181 709 жени са прочели поне една книга в последните 12 месеца. За сравнение – за същия период това са направили 885 560 мъже. Любопитна подробност е, че най-четящи са именно работещите дами. Докато тичат по задачи, шетат вкъщи, грижат се за семейството си и правят още куп други неща, представителките на нежната половинка от човечеството не се отказват и от света на книгите. Дали защото не спират да мечтаят, по-любопитни са, или природата ги е надарила с неоценимото качество да съпреживяват емоциите на другите?
В крайна сметка жените се оказват не само по-красиви, но и по-умни. Съгласни ли сте с това? Ако все още имате колебание, вижте какво мислят за четенето няколко симпатични дами.

Елена Алексиева, писател:

Елена Алексиева е носител на наградата за роман на годината на фондация "13 века България" - 2019 г. със "Свети вълк", на наградата "Хеликон", както и на "Аскеер" и "Икар" за драматургия.

Литературата не е масов спорт - и слава богу. Да, четенето понякога твори чудеса, но не такива, каквито си ги представяме. Книгата не превръща мръсника в чистник, нито простака в интелектуалец. Срещала съм както четящи мерзавци, така и напълно свестни и смислени хора, непрочели повече от две книги в живота си. Следователно четенето не е непременно добродетел. Какво е тогава? За себе си отговарям така: Четенето е потребност. И свобода. Потребност от свобода. Там, където има потребност, не може да има принуда. Там, където има глад за свобода, има и сила да се понесе свободата.
Няма нищо по-лесно от това да научиш някого да познава буквите. И няма нищо по-трудно от това да го накараш да поиска да бъде свободен – нашата българска история открай време го е доказвала. Чак когато стигнеш дотам, може и да узнаеш, че във всяка книга, която разтваряш, се съдържа частица от теб самия. И че ако отхвърлиш тази частица, ако не пожелаеш да стигнеш до нея, вероятно никога няма да успееш да сглобиш цялото.

Кремена Димитрова, пиар на издателство Colibri:

Какво са за мен книгите? Най-лесно е да кажа – професия, хоби, ежедневие, но и празник, събуждане (на сърцето), но и приспиване (на дете), моите сутрини, моите вечери, моите нощи, но и цялото друго време.

Ако трябва да намеря утеха, съпричастност, вдъхновение, брод към другия, към себе си, към Бог, към разума, ще посегна към книгите, защото в моя живот те са нявсякъде. В офиса, в къщата, в чантата. Не излизам без две неща – червило и книга.

Аз съм книгите, които съм прочела и които ще прочета, направена съм от книги. Но и другото е вярно – в книгите съм най-много себе си.Не, не мислете, че съм някой темерут, интроверт. Никак даже. Книгите са моят език. И аз не спирам да говоря за тях и чрез тях.

В книгите аз се уповавам, на тях днес се надявам, те са моето спасение и надежда за по-красив свят.

Здравка Евтимова, писател:

Здравка Евтимова е автор на няколко романа и сборници с кратки разкази, публикувани в 30 страни от света. Разказът "Къртицата" дори влезе в американски учебник по литература.

Без да ща, често се озовавам в сюжет на книга, която особено харесвам. Например, когато ми е много трудно и не виждам отговор на въпроса накъде да вървя, попадам в повестта "Степ" на Чехов. Съвсем тягостното настроение ме напуска. Когато без никакъв повод се замисля за разказите на Фланъри О'Конър, се случва да срещна приятел, който има нужда от подкрепа. Странно е, но е ставало често. А "Да се завърнеш в бащината къща" на Дебелянов е територия на щастието и нежността. Без разказите на Йордан Йовков щях да съм живяла напразно. За мене любимите ми книги са свобода, смелост, щастлива самота. Те са по-добрата част от моя живот. Изпитвам дълбока благодарност към хората, които са ги написали.

Темз Арабаджиева, пиар на издателство "Сиела":

Темз Арабаджиева е още блогър, автор на онлайн канала "С книга под завивките".



„Всяка книга е надгробен камък за нещо, станало в сърцето.“ (Николай Райнов). Но още – книгата: това е цяла нова реалност. В нея има от всичко: безкрайни шествия и демонстрации, революции и барикади, забрава, безгранична тъга и опиянение, адекватност в действителността.
Всяка книга е вдишването и издишването, дуендето и щастието. Мястото, на което се случват нещата.

Бела Чолакова, журналист:

Бела Чолакова е автор на книгата "Осиновени истории".

За мен книгите са най-мощното оръжие - срещу сивотата на ежедневието, срещу самотата, срещу страховете, срещу агресията, глупостта, отчаянието, нещастието. Те са и най-ефективното лекарство против болка и тъга. Книгите са не само най-големият дар, който може да дадете на децата си, но и най-сигурният инструмент за възпитание. Чрез тях се предават ценности, убеждения, начин на мислене. Те пораждат емоционална интелигентност, която все повече липсва в нашия свят, съсредоточен единствено върху видимите прояви на успеха. А истинският успех е човек да бъде щастлив. За мен книгите са най-прекият и смислен път към щастието.

Велина Минкова, писател:

Велина Минкова живее в Париж, където преподава, превежда и пише. Наскоро издаде и първия си роман на френски език – “Доклад на зелената амеба за химическия молив". Автор и на сборника с разкази “Бразилски храст”.

Книгите са щастие. Съдържат точно онова, от което имаме нужда. Буквите им са бижута от малки картинки, които ни гмурват в образи и истории. Страниците им се движат като перфектни машини, които могат всичко. А кориците им са като пъстри кутии, пълни с най-разнообразни шоколадови бонбони. Късметлии сме, че имаме книги в изобилие! И че можем да ги поглъщаме като шоколадови бонбони по цял ден и по цяла нощ, без да има опасност да надебелеем, да ни излезе гнойна пъпка или да ни се развалят зъбите...

Емилия Николова, пиар на издателство "Сиела":

Книгите за мен са непрестанен източник на знания, които трансформирам в улеснение на ежедневието и необходимата доза самоувереност. Нека не се лъжем – може да прекарваме часове наред във фитнеса, да ползваме супер качествена козметика или да сме установили кой цвят дрехи ходи най-добре на очите ни, но всичко това ще бъде просто една добре изглеждаща опаковка. Ако искаме да се развиваме непрестанно и да вървим напред и нагоре, то книгите трябва да са неизменна част от нашия живот. Все пак Smart is the new sexy – или казано по нашенски: „По дрехите посрещат, по ума изпращат“.

Милена Ташева, съосновател на сайта “Аз чета”:

Един от най-трудните въпроси на света е да отговоря какво са книгите и четенето за мен, защото това означава да събера живота си в няколко думи. Книгите са били средство за ескейпизъм, страст, хоби, работа. Книгите са повод за приятелства, които промениха живота ми.

Признавам, че доста често са причина да се ядосвам - когато са лошо преведени, написани или издадени и когато хора с комплекси ги използват, за да се подиграват на другите. Няма никакво значение колко висока или голяма литература четеш, защото ако душата ти е ниска и малка, винаги си личи. И между другото, никой, който не знае колко тежи един пълен с книги бананов кашон, не бива да говори за ниска и висока литература.

Всъщност ще ви издам една тайна - книгите не се интересуват от литературата. Те са учител, приятел, забавление или професия и още безброй много неща. Единствено от теб зависи какво ще видиш в тях.