В поредица от материали Woman.bg ви представя някои от младите българи, които живеят и творят в Париж. Със съдействието на Българския културен институт във френската столица и директора му г-жа Десислава Бинева ще ви запознаем с автори, които жънат успехи в голямата конкуренция на културния свят на Париж.

Модата често представя идеализиран и нереалистичен модел на красотата. Деян Парушев се опитва да покаже, че тя има и друга страна, която също е красива. Неговият първи пълнометражен филм "Вечна красота" (Timeless Beauty) разказва за различните модели по възраст, тегло и визия. Те са част от сравнително нова тенденция в модата, която все по-често им дава възможност за изява.

Деян се надява този тренд да се запази и това да не се прави само с цел маркетинг. Неговата продукция демонстрира красотата на атипичните модели, навлиза в живота им и ги разкрива като богати личности на фона на прекрасни кадри, заснети на три континента. В него има социални елементи и Парушев, който е режисьор и оператор на филма, е споделял пред хората, които го разпространяват, да "спрат да обясняват, че филмът е за мода, защото говорим за една социална тема в контекст мода."

Предложението за проекта идва в момент, когато той се е отвратил от модната среда, а и в плановете му не влизат документални филми. Идеите в продукцията обаче съвпадат с неговите възгледи и той се съгласява. В него Деян влага и личен елемент, след като сестра му прекарва два месеца в болница, тъй като страда от орторекция.

"Няколко месеца преди Timeless Beauty обяснявах, че не искам да се занимавам с документално кино. Обичам контролируемите ситуации и сетовe, сценарий, диалог, актьори, разказва той. - Когато ми предложиха този филм, аз малко се бях отвратил от света на модата, прекаленото ретуширане на снимки. Започнах да се занимавам с изкуство, видео арт, късометражни филми. Модата я бях оставил на заден план. Съгласявах се само на проекти, които ми харесваха.

В този филм видях потенциала да изразя нещо различно, че нещо друго е възможно. До някаква степен мисля, че успях да го покажа. Сега съм в мирни отношения с модата, понеже видях, че нещо се променя, че има хора, които мислят по този начин."

Парушев разкрива, че при създаването на филм трябва да се правят много компромиси. Продуцентите на продукцията са китайци и те са имали своите изисквания, въпреки първоначалните разговори. "Един филм е много повече от това какво режисьорът иска да каже, а компромис. Първо ти казват: "ние ти имаме пълно доверие, а на втория ден започват да имат някакви изисквания. Първоначално трябваше да е само за китайската телевизия, трябваше да е под един час. Аз влязох в проекта късно, те ми го предложиха, защото имам опит като моден фотограф. Бях режисьор и оператор, можех да реагирам бързо, което е жизненоважно в документалното кино", обяснява режисьорът, който от дълги години живее и работи в Париж.

Филмът първо е показан на специална прожекция в Кан, но истинският му дебют е на големия фестивал в Талин. След това беше на "София Филм Фест", а наскоро бе и неговата американска премиера на фестивала в Сиатъл.

"Световната премиера беше в Талин, където имахме пет прожекции. Първата беше при пълна зала. Накрая на прожекцията една жена на около 40 години със забрадка стана и сподели, че за нея филмът е много вдхъновяващ и позитивен. "Това ми дава кураж сега пред вас да се покажа такава, каквато съм", каза тя и си махна забрадката. Нямаше коса и сподели: "Аз съм оперна певица, от няколко години страдам от тежка болест". Това беше невероятен момент. Каквото и да се случи с този филм за в бъдеще, няма никакво значение. Като духовно преживяване на мен това ми беше достатъчно. Не съм променил живота й, но филмът й даде кураж да се покаже. Това ми остана като първо впечатление", разказва Деян.

"След това отидохме в Китай, където публиката беше коренно различна, по-разсеяна. В България беше много позитивно, получих много подкрепа. "София Филм Фест" и организацията бяха на много високо ниво. Получих толкова много внимание, поканиха ме да бъда член на журито", допълва той.

Изборът филмът да бъде показан на престижния фестивал в Сиатъл е крачка напред, но Парушев още не е сигурен как се възприема и дали идеите на проекта достигат до хората. "Важни са селекциите, филмът е забелязан, но винаги сме извън състезателната програма. В Сиатъл 85 са селектирани от 4000, което е страхотно. Чакам отговор от 30 различни фестивали по света до края на годината. Надяваме се след този период, фестивалния живот на филма, да започнем продажби. Оказа се, че най-трудната част не е да направиш филм, а да го разпространиш, особено за документален", обяснява Деян, който е син на известните художници Йордан и Елена Парушеви.

"Вечна красота" е палитра от интересни персонажи. От най-възрастния работещ модел в света Дафни Селф, която сега е на 90 години, през жена с наднормено тегло и модел със заболяване на кожата. Срещите с тях са в домовете им в Париж, Лондон, Лос Анджелис и Пекин.

"Според мен трябваше да има по-малко персонажи, но по този начин се получи една мозайка, по-глобална. Показваме, че тази тенденция е световна. Две трети от човечеството не са в таргета на модата, така че "чаровната диктаторка" не може да игнорира тези хора. Не знам дали наистина има социален прогрес, дали тези хора ще имат място в модата, но поне задаваме въпроса", споделя Деян.

В някои страни държавата се опитва да наложи контрол върху света на модата. От преди няколко години във Франция има закон, който задължава рекламодатели и медии да пишат, когато снимката е ретуширана. Освен това задължително има лекар преди всяко модно шоу, който преглежда моделите и преценява дали те са в достатъчно добро физическо състояние.

На един етап е имало вариант Жан-Пол Готие да участва в Timeless Beauty. Дизайнерът е един от новаторите в тази област и идеите на филма са близки до неговите. Първоначално екипът му е дал съгласие, но така и не се намерило време в програмата му.

След първия си пълнометражен филм, Парушев се е насочил към игралното кино. В момента той работи върху два сценария. Единият се гради върху негови детски спомени и действието се развива в България, а другият е постапокалиптична фантастика.