Детските образователни книжки във Франция с упражнения за писане и четене започват от ниска възрастова група – 4+. За българските образователни стандарти това е твърде рано. У нас по програма е забранено децата да се учат да пишат и четат в предучилищна възраст. Допуска се да упражняват чертички и ченгелчета и евентуално да им се покажат някои (не всички) букви от азбуката.

И въпреки че Франция е по-либерална по отношение на този вид обучение, младата педагожка и езиковедка Селин Алварес се е сблъскала със сериозно недоверие, когато се е опитала да докаже, че по-малките деца имат скрит потенциал да се научат да четат и пишат. Отричана от едни, боготворена от други, авторката на книгата „Природните закони в развитието на детето“ пълни салоните по-лесно от рокзвезда. Като проповядва хоризонтално обучение, в което преподавателят става водач.

Тя прави научен експеримент в продължение на три години с деца в детската градина. Резултатите й са впечатляващи. 100 процента от 5-петгодишните и 90 процента от 4-годишните деца се научават да четат и пишат. Тук влизат и деца от малцинствата, чийто майчин език не е френският.

Децата намират четенето за интересна игра със загадки, които разкриват всеки ден, и особено се радват да се учат едно друго и да споделят наученото. В експеримента си тя използва и познатата ни от миналото „взаимоучителна метода“, когато деца от различни възрасти са се обучавали заедно. При нея малките се учат от по-големите по естествен и бърз начин.

Селин Алварес описва подробно метода и работата си в книгата „Природните закони в развитието на детето“.

Ето какво казва тя: „…Оказваше се, че няма никаква сериозна причина четенето да се смята за сложна дейност и да предизвиква боязън при обучението на децата!“ В книгата тя цитира и известния специалист в областта на методиката на обучението по четене Станислас Деан, който призовава учителите „да съсредоточават вниманието си най-напред върху азбучния код, но когато той в по-голяма или по-малка степен е усвоен, да не бързат непременно да въвлекат децата в десетки педагогически занимания, а просто да поддържат желанието им да четат чрез изграждането на среда, която ги ентусиазира и в която те могат да бъдат активни“.

В „Природните закони в развитието на детето“ Селин Алварес доказва, че забраната за четене и писане на роден език в предучилищна възраст е голяма загуба.Защото точно това е възрастта, в която децата имат естествена склонност да се научат да го правят лесно и бързо. При това процесът може истински да ги забавлява, стига да е избран правилен подход.

Юлия Петкова