В редакцията водихме сериозен спор: атеистичният екзистенциализъм, към който повечето познавачи поставят името на писателя и философ Албер Камю, е ли наистина екзистиращ екзистенциализъм, извинете ни за умишлената тавтология. И за да се разграничи от "колегите" си в същото течение Хайдегер и Сартр, Камю "стъпва" на трудове на автори, които са ако не диаметрално далече, то поне имплицитно различни от класическия екзистенциализъм и ние просто се чувстваме длъжни да ги коментираме, пък макар и накратко:

- Ф. М. Достоевски - човеколюбието на другаря Федя се подразбира атавистично, но именно то сякаш е в основата на този специфичен Камюев екзистенциализъм или постекзистенциализъм, ако позволите нашето скромно тълкувание;

- Франц Кафка - да, разбира се, Албер надали се е събудил една сутрин и е решил, че се е превърнал в някакво насекомо, както и някое насекомо се е събудило и се е превърнало в пеперудата Албер, която е разперила криле над ирационалния свят (намигване към рационалистите), а после не е какавидирала обратно в процеса, в който я Замза, я Камю иска да се върне по Фройд в нечия утроба;

- Сьорен Киркегор - хер Киркегор има една великолепна книга със заглавие "За понятието ирония с постоянно позоваване на Сократ", да постсократическата философия, казват, е a piece of cake, макар и самият Киркегор да е разместил доста когнитивните пластове на тази торта, а ние да бързаме да вкусим конкретно втория ѝ блат например. При всички случаи Камю си е откраднал едно от най-хубавите парчета, не го е срам;

- Фридрих Ницше - при Камю определено не присъства агресивният нихилизъм "с чук в ръка" на Ницше, няма и сифилис, няма мисогинизъм, няма месиански комплекс, Зороастризмът обаче има все някакъв отенък именно във вероятно най-знаковото произведение на писателя-философ "Чужденецът", но и с "Разбунтуваният човек" ( с оригинално заглавие "L'Homme révolté"), философски анализ на революцията, отхвърлящ комунизма, който довежда до окончателното скъсване със съвременника му и "колега" Сартр;

- Виктор Юго - клетник ли е, не е ли, дали става въпрос за самия Жан Валжан, дали светът е колесница, която той повдига по нелеп начин със сила и свръхумения, позна ли го някой, а Козет, а Гаврош, а самият Камю крие ли се някъде там, низвергнат и клет ли е в една френска революция, от която не е бил част реално?

И така, днес отбелязваме годишнина от смъртта Албер Камю - цели 60 години откакто света живее без един велик мъж.

Остава ни да се опитаме да не сме чужденци в собствените си сърца.

Ето и няколко велики цитата от Камю:

*Ако съществува грях срещу живота, може би това не отчаянието от живота, а надеждата за друг живот и пренебрегването на неумолимото величие на настоящия живот.

*Благосъстоянието на хората винаги е било оправдание за тираните.

*Блажени са сърцата, които могат да се огъват, те никога не могат да бъдат разбити.

*В дълбините на зимата аз най-накрая открих, че в мен съществува едно непобедимо лято.

*В продължение на векове смъртното наказание, често придружено от варварски подобрения, се опитва да държи престъпността под контрол, и все пак престъпленията продължават. Защо? Защото инстинктите, които се борят у човека не са, както твърди закона, постоянни сили в състояние на равновесие.

*Всички модерни революции са довели до укрепване на властта на държавата.

*Единственият начин да се справиш с липсата на свобода в света е да станеш абсолютно свободен, така че самото ти съществуване да бъде своеобразен бунт.

*Какво е щастието, ако не простата хармония между човека и живота, който води.

*Като средство за живот в обществото аз бих предложил големия град. В наши дни това е единствената пустиня, която ни е достъпна.

*Не върви пред мен, може да не те последвам. Не върви зад мен, може да не те водя. Върви до мен и ми бъди приятел.

*Нещо като духовен снобизъм кара хората да си мислят, че могат да са щастливи без пари.

*Никой не осъзнава, че някои хора изразходват огромно количество енергия, само за да бъдат нормални.

*Обичам страната си твърде много, за да бъда националист.

*Обществото основано на производство е производително, но не и творческо.

*Почтеността не се нуждае от правила.

*Рядко се доверяваме на тези, които са по-добри от нас.

*Тези, които нямат достатъчно смелост, винаги ще намират философия, с която да се оправдаят.

Четете още: Фридрих Ницше: "Мъжът е за жената средство: целта е винаги детето"