Времето е безмилостно, често и несправедливо. Срещаме се и се разминаваме с хора, докато се учим да обичаме. Влюбваме се безпаметно, отдалечаваме се светкавично от някого, но въпреки това продължаваме напред с убеждението, че най-доброто предстои.
Всеки изминава пътя си като пастир, търсещ своето изгубено стадо. Нищо не е лесно в този живот. Постоянството да съхраняваме чувствата такива, каквито са били в невинните ни години - също.
Непростимо е отчуждаването от най-близките ни хора. Не само защото само семейството ни гарантира истински подслон, топла храна и добра компания. А защото с него любовта не подлежи на съмнение, не се нуждае от доказване.
Нашите семейни връзки трябва да останат здрави като възел, направен от сръчните ръце на моряк. Тогава никое вълнение на морето не е застрашително. Тогава винаги ще се събуждаме с убеждението, че ще достигнем отсрещния бряг, защото целта на всяко пътешествие е да се озовем там, закъдето сме се запътили. Въпреки бурите.
Едно телефонно обаждане вечер кара всяка майка да се усмихне. Една блага дума е достатъчна бащата да изпита заслужена гордост. Синовете и дъщерите са най-големите мечти на родителите, а майките и бащите – сигурното убежище в моменти на страх и тъга.
И не е важно къде сме заедно, когато поделяме мигове с нашите семейства. Заедно ли сме, там винаги е „вкъщи“.

Автор: Добромир Банев