Думата с „Р“, която плаши всички ни

12 октомври 2018 | 15:50
8855
0
Снимки: PR
0

През пролетта на пазара излезе книгата „Думата с „Р“. Книга, която разтърсва всяка фибра на душата ти. Книга, която те кара да обичаш себе си. Която не те оставя безразличен. В нея блогърката Лиса Линч разказва истинската си история за борбата с рака на гърдата или Гадината, както тя нарича коварната болест.

Тъй като октомври е световният месец за борба с рака на гърдата, бихме искали да ви поднесем текста на преводача на изданието – Илияна Бенова-Бени. Нейната основна цел е да провокира или по-скоро да мотивира жените да посещават превантивно мамолог всяка година.

Думата с „Р“, която плаши всички ни

Нямам представа защо не съм кръстена на баба ми по майчина линия. Роза. По-голямата ми сестра е кръстена на баба ми по бащина линия, така че това би било най-нормалното нещо. Доколкото знам, била е страхотна жена и всеотдайна майка. Дядо ми до последно не позволи да се изхвърли старият скрин от кухнята – първата мебел, която си купили заедно. Така и не намери друга жена, която да заеме мястото ѝ в сърцето му.

За съжаление, аз не я познавам. Починала е, когато сестра ми е била бебе. Рак на гърдата. Бучка. Доктори. Болници. За съжаление, фатален край.

Това е историята на много жени. На много семейства. Вероятно дори няма да ви шокира или поне изненада.

Заради болестта на баба ми Роза, с майка ми и сестра ми винаги сме имали едно наум. Опипваме гърдите си под душа. Ходим два пъти в годината на мамолог. В главите ни постоянно мига тежкото словосъчетание фамилна обремененост. Така сме си били винаги. Много хора може да кажат, че предпазливостта ни е прекалена. Дори аз си го мислех на моменти. Допреди две години.

С мен се свърза Мария Чунчева, главен редактор на издателство „Ентусиаст“, в което тогава все още не работех, и ми предложи книга за превод от английски. Предупреди ме, че темата е тежка, че много хора не биха приели да работят по нея. Става дума за жена, която се бори с рак на гърдата, каза ми. Замислих се. Наскоро се бяхме разделили с леля ми, отново заради коварната болест с „Р“. Знаех, че ще ми бъде трудно, но сякаш исках да поработя над нещо такова, за да преживея лошите спомени и да ми останат само хубавите. Така че приех.

Превеждах „Думата с „Р“ шест ужасни, протяжни, тежки месеца.

Илияна Бенова - Бени, Снимка: Яна Аргиропулос

Ред след ред пристъпвах в ума, в душата, в сърцето на Лиса Линч и се опитвах да разбера как ли се е чувствала, когато е разбрала. Че е болна. Че няколко години от младостта ѝ ще си отидат безвъзвратно в името на съществуването на старините ѝ. Че ще се раздели с желанието си да има деца. Че ще се превърне в друг човек – слаб, безпомощен, хленчещ, борбен, живеещ за мига. Не беше трудно да си го представя. Да го проектирам върху себе си. Лиса бе напипала бучката в гърдата си точно на моята възраст. Беше забавна англичанка със слабост към коктейлите и хубавите обувки. С чувство за хумор. Със съпруг, семейство и много приятели. Човек като мен. Само че тя дори нямаше фамилна обремененост. Докато аз имам.

Отидох на мамолог поне два пъти, докато превеждах „Думата с „Р“. И всеки път си отдъхвах след това.

Този текст не цели да ви накара да прочетете книгата, макар че тя е толкова истинска, че ще битува в съзнанието ви поне няколко години. Жива, ярка, тъжна, забавна и смела. Най-вече смела.

Единствената ми цел е да припомня на всички, които ще го прочетат – жени и мъже, че октомври е Световният месец за борба с рака на гърдата. Моля ви, дами, идете на преглед. Напълно безболезнен е и трае не повече от 15 минути. Мога да препоръчам лекар на всеки, който се свърже с мен. А вас, господа – бащи, партньори, братя, синове – моля, говорете с жените в живота си, напомнете им да отидат на профилактичен преглед. Един разговор и 15 минути при лекаря биха могли да спасят живота им. Да ги оставят да се радват на внуците си.

Автор: Илияна Бенова

За книгата

„Думата с „Р“, издание на „Ентусиаст“, е истински, дързък, честен и пропит с много хумор разказ за битката на Лиса с Гадината, както тя нарича болестта си. От добрите дни, в които почти забравя за заплахата, надвиснала над щастливия ѝ живот на млада лондончанка, до лошите, когато едва понася терапиите и техните мъчителни последствия, историята на Лиса е емоционална, трогателна и не на последно място – забавна.

Всичко започва съвсем неочаквано, докато журналистката подготвя голяма статия за вестник за интериорен дизайн, в който работи като редактор. Лиса открива бучка в едната си гърда – бучка, от която произлиза не само рак трета степен, но и се „раждат“ блог, книга и филм. Според нея за каквато и новина да става въпрос, е по-добре да знаеш, отколкото да тънеш в неведение. Затова създава блога си, Alright Tit, който използва като дневник за преживяванията си с рака. Стратегията да пише, докато се бори, започва да работи – така семейството и приятелите ѝ са в течение за всичко случващо се, а Лиса получава пречистването, от което има нужда, за да избяга от кушетката на терапевта (поне през по-голямата част от времето).

След като блогът набира огромна популярност, а борбата на англичанката с болестта приключва успешно, Линч решава да издаде книга, в която поетапно да опише битката си с Гадината. Няколко години по-късно BBC адаптира „Думата с „Р“ в едноименен телевизионен филм, номиниран за две награди на Британската филмова академия.
Списание Stylyst определя книгата като безпощадно искрена, докосваща сърцето и изключително остроумна. „Думата с „Р“ е не само животоутвърждаващо, но и най вдъхновяващото и вълнуващо четиво за рака, което бихте могли да прочетете.“

За автора

Лиса Линч е британски журналист и писател. Става популярна с блога си „Alright Tit“, в който споделя с читателите изпитанията, през които преминава, докато боледува от рак. Поради огромния интерес към статиите издава книгата „Думата с „Р“, която BBC екранизира през 2015 г. 

Лиса Линч има дълъг списък с неща, които да направи преди да навърши трийсет – да види Северното сияние, да има дете, да напише книга, да отслабне, да си купи обувки „Лубутен“. Последното, което британската журналистка е очаквала да добави в него, е да пребори рака на гърдата. И така, с живот на пауза и съзнание, изпълнено с неизказани страхове, въпроси и стотици неизвестни, тя създава блог и започва да пише: за безсилието, за огромната и плашеща промяна в живота ѝ и за очевидната несправедливост да имаш рак на гърдата на двайсет и осем.

Коментари

Добави Коментар

Най-четени