На днешния ден, 8 август, през далечната 1937 г. в сърцето на най-ангелския град – Лос Анджелис, се ражда звезда. Всъщност каквото и да кажем за великия Дъстин Хофман, няма да бъде достатъчно, за да опишем огромния му актьорски талант.

Докато учи актьорско майсторство в родния си град, младият Дъстин работи като сервитьор, гардеробиер, болногледач в психиатрична клиника... "Това беше най-добрата ми школа за драматично изкуство", признава по-късно той.

Първата си голяма роля в киното прави в "Абсолвентът" (1967 г.). Кинолентата на Майк Никълс изиграва ролята на трамплин в кариерата на прохождащия Хофман и затвърждава позицията на режисьора, който получава „Оскар“.

Следват изпълненията на роли, оределени като "остро социални", но и белязани от виталността и личността на Дъстин Хофман: влюбеният младеж Джон в "Джон и Мери" (1969 г.), Джак Краб – живата история на Дивия Запад в "Малък голям човек" (1970 г.) на Артър Пен, тихият и кротък интелигент Дейвид Самър, когото насилието превръща в насилник от "Сламени кучета" (1971 г.) на Сам Пекинпа, каторжникът Дега от "Пеперудата" (1973 г.), журналистът Карл Бърнстейн от вестник "Вашингтон пост", подхванал аферата "Уотъргейт" в "Цялото президентско войнство" (1976 г.) на Алън Пакула, преследващият възмездието антифашист в "Маратонецът" (1976 г.) на Джон Шлезинджър...

По време на цялата си кариера Хофман е воден от чувството за борбеност и жаждата за победа. Бунтарският му характер намира своята върховна изява в няколко забележителни роли, сред които е образът на обречения от болестта скитник Рико от "Среднощен каубой" (1969 г.) на Джон Шлезинджър. Превъплъщението на актьора в тази дръзка роля сякаш е прелюдия към трагичната съдба на главния герой от култовата кинолента "Лени" (1975 г.) на Боб Фос – една история за нерадостната съдба на Лени Бръс, действителна личност, прочут шоумен от 50-те, който не си поплюва, за да говори истината и да се бунтува срещу механизмите, посягащи на най-важното в едно човешко общество – свободата на словото. Сред цветната галерия от уникални, силно въздействащи характери, особено ярко блести и изпълнението на Хофман в "Тутси" (1982 г.) на Сидни Полак.

Със съпругата си Лиса Хофман

През 1979 г. Хофман получава първия си „Оскар“ за брилянтното си превъплъщение във филма „Крамър срещу Крамър“. Девет години по-късно идва поредното признание – вторият "Оскар", този път за "Рейнман" (1988 г.) на Бари Левинсън – докосващ, силен, истински. Филм за нормалните човешки отношения, който утвърждава неподражаемия талант на Хофман и в който изгрява звездата на прохождащия тогава Том Круз. Отново след деветгодишен отдих следва номинацията за главната роля в "Да разлаем кучетата" – отново творба на Левинсън.

Да не пропускаме и заглавията от по-късния период на Хофман: "Зараза" на Волфганг Петерсен, "Сферата" на Левинсън, "Хук" на Стивън Спилбърг, "Слипърс" на Левинсън, "Жана д`Арк" на Люк Бесон, комедийното изпълнение в "Запознай ме с вашите", "Пътят към Невърленд" на Марк Форстър.

През 1969 г. Дъстин сключва брак с Ан Бърн, от която има две деца – Джена Бърн и Карина Хофман Бъркхед (осиновена). 11 години по-късно двамата се развеждат, и едва шест дни по-късно актьорът се жени повторно, като този път избраницата е Лиса Готсеген. Двамата са заедно до ден днешен и се радват на четири деца – Джейк, Ребека, Макс и Александра. След сериозна операция през 2013 г. актьорът успява да пребори рака и да докаже за пореден път силата на борбения си дух.

Ето и някои цитати и изрази, споделени от Дъстин Хофман:

"Животът е гаден, но това не значи, че не му се наслаждавам."

"Щом станах известен, спрях да се страхувам от смъртта. Щом си звезда, вече не си жив. Ти си балсамиран."

"Известността се равнява на свободата. Това е единственото равенство, което има значение."

"Мисля за секс на всеки 7 секунди. Със съпругата ми Лиса се познаваме от 30 години, и сме женени от 23, но сексуалната ни връзка и досега е толкова вълнуваща, колкото бе в началото.“ - 67-годишният Дъстин Хофман пред сп."Бунте"

"Kиното е сходно преживяване като в църква, в синагога."

"Колкото повече се обграждаме с нови технологии и огромни капацитети за съхранение, толкова повече намалява нашата способност да си спомняме."

"Мисля, че в бъдеще хората няма да ходят повече на кино. Днес ние имаме айфони, таблети, компютри и стрийминг платформи. Имаме киното в джоба си. Това е едно много злополучно развитие."

Четете още: Робърт де Ниро: Няма нищо по-иронично и противоречиво от самия живот