Според „Дейли Мейл” Марта Баталя е написала жарка книга. Според Stylist „Невидимият живот на Еуридисе Гузмао” е същинско бижу. Непредубеденият читател би казал, че това е дяволски забавна, дъхава и „нечестива” сага за две разбунтували се сестри. Действието се развива в Рио де Жанейро. (Знаете ли, че името на града значи „януарска река” на португалски?)

Никой не разбира защо Еуридисе и Антенор се венчават. Тя е амбициозна, с буден ум. Но живее в Бразилия от 40-те и всички очакват от нея да бъде любяща съпруга и майка. За по-малко от две години семейството им нараства със 100% - раждат се Сесилия и Афонсо. Докато таткото се бие в гърдите заради подвизи разни, Еуридисе глади ризите му, готви апетитни ястия и си мечтае да бъде писателка, моделиер или кулинарен факир.

„В действителност Еуридисе беше една изключителна жена. Ако имаше необходимите изчисления, щеше да проектира мостове. Ако разполагаше с лаборатория, щеше да измисли ваксини. Ако ѝ дадяха бели листове хартия, щеше да напише класически произведения. Но бяха ѝ дали мръсни гащи, които тя изпираше бързо и хубаво, после сядаше на дивана, гледаше ноктите си и размишляваше върху онова, за което не биваше да мисли.”

И така, един ден Еуридисе стига до заключението, че не бива да мисли въобще. За да не я боли. Междувременно нейната сестра Гида, умна жена с волен дух, се завръща след неуспешно бягство с мъж, от което се ражда… история с катастрофални последици. Двете сестри дръзват да престъпят законите на „благонравието” и да се себеосъществят отвъд представите за мястото им в обществото…

„Невидимият живот на Еуридисе Гузмао” (2016) отразява бляскавия талант на Марта Баталя - изявена бразилска журналистка и издателка. Това е дебютният ѝ роман, превърнал се в бестселър още с появата си на литературния пазар. Сега тръпнем в очакване на екранната му адаптация, върху която работят именитите бразилски кинотворци Родриго Тейшейра и Карим Аинуз.

Откъс от „Невидимият живот на Еуридисе Гузмао“

Във Вечерта на Голямото угощение Антенор се прибра в пет и половина, както обикновено. Целуна жена си по челото и отиде в стаята да се преоблече.
Обу чехлите и се върна в хола за вечерята в шест часа. От кухнята се носеха по-странни миризми от обичайно странните, нахлуваха в хола, в останалите помещения, в съседната къща, където мъжът на Зелия протестираше: „Пак супа с дреболии!“.

Антенор се изненада от италианската покривка, която напускаше шкафа само при специални случаи, от чашите, в които се сервираше вино единствено на Коледа, от вечерята, състояща се от супа от морски дарове, салата с козе сирене, картофи със сирене катупири и неговите любими пуешки медальони с онова кафявото нещо отгоре. Изненада се най-вече от липсата на апетит у жена си, която, вместо да си хапва добре, седеше притихнала до него. Еуридисе поднесе десерта на децата в кухнята. Когато Антенор беше стигнал до половината на сладкиша с пълнеж от цитрусови плодове и с шоколадов кувертюр, тя напълни чашата си с вино, пийна една глътка и сложи тетрадката на масата.

– Виж, Антенор – каза и я плъзна към мъжа си. – Тук съм записала всички мои рецепти. Мислиш ли, че мога да ги публикувам?
Антенор намери извинение в зададения въпрос, за да отмести чинията настрани. Оригна се дискретно и започна да разлиства тетрадката. Еуридисе чакаше, без да помръдне, чуваше само шумоленето на листовете.

Накрая мъжът ѝ се изсмя гръмогласно.

– Я остави тези глупости. Кой ще купи книга, написана от жена домакиня?

Автор: Юлия Петкова