Джани Родари: Сълзата на гладното дете тежи повече от цялата Земя

23 октомври 2021 | 14:00
24024
0
Снимка: Wikipedia, Pixabay
0

На днешната дата през 1920 г. се ражда любимият ни Джани Родари - писателят, станал световноизвестен с незабравимете си книги "Приключенията на Лукчо" /1951 г./, "Приказки по телефона" /1962 г./ и "Граматика на фантазията" /1973 г./. Неслучайно неговите произведения се нареждат сред първите най-съкровени и обичани истории от детството ни. Нека да не забравяме, че няколко поколения български деца се радват и на стиховете на Джани Родари благодарение на прекрасните преводи на Валери Петров.

Джани израства в семейството на беден хлебар, който умира рано. Той и двамата му братя - Чезаре и Марио, са изпратени при родителите на майка си - в село Варесото. Расте слабичък и болнав. Повече наблюдава игрите на другите деца, отколкото да се включва активно в тях. 

За сметка на това обаче любопитното и умно хлапе обожава да слуша музика, започва уроци по цигулка. В свободното си време, за разлика от връстниците си, луднали по приключенските романи, той се вълнува от произведенията на Ницше и Шопенхауер. Завършва семинарията и получава диплома за учител. Любовта му към художествената литература го отвежда в Милано, където се записва да слуша лекции по литература.

Втората световна война обаче е в разгара си и става причина той да прекъсне посещенията си и да бъде мобилизиран. Заради лошото си здраве е освободен от военна служба, но не и братята му. Чезаре има тежка съдба - попада в концентрационен лагер, където загива.

Джани Родари все повече се увлича по лявата идея - става член на Съпротивата и се присъединява към Италианската компартия. След войната започва работа като журналист в левия вестник "L'Unita". Това е периодът, в който започва да пише за деца. Става главен редактор на седмичното детско списание "Il Pioniere", което се издава в Рим.

През 1951 г. издава първата си книга - стихосбирката "Книжка със смешни стихотворения". Втората е "Приключенията на Чиполино". През 1957 г. вече е семеен и с дете. Макар и на 37, Джани Родари решава да се придобие диплома по журналистика. Светът на детството обаче все повече го увлича. До момента, в който не взема окончателното решение изцяло да се посвети на литературата за деца. 

През 1970 г. писателят е удостоен с най-престижното отличие за детска литература - наградата "Андерсен".

След тежко боледуване, Джани Родари си отива от света на 14 април 1980 г. в Рим. Но остава след себе си безценно наследство от култови произведения, посветени на най-милите и невинни създания на планетата. Сред творбите му като бисери в съкровищницата на детската литература блестят "Приключенията на Лукчо",  "Джесолмино в страната на лъжците", "Продавач на надежда", "Граматика на фантазията", "Приказки по телефона", "Животни без зоопарк" и много други.

Отдаваме почит към литературното наследство на Джани Родари с някои от най-емблематичите му стихотворения, както и с шепа от неговите красиви и мъдри мисли и послания:

ПРОДАВАЧ НА НАДЕЖДА

Ако можех да имам едно
магазинче със две полички,
бих продавал… познайте какво?
Надежда! Надежда за всички.
Купете! С отстъпка за вас!
Всеки трябва надежда да има!
И на всеки бих давал аз,
колкото трябва за трима.
А на тоз, който няма пари
и само отвънка поглежда,
бих му дал, без да плаща дори,
всичката своя надежда.



"Реалността може да бъде пусната през главния вход, но пък може да влезе и през прозореца, което е много по-забавно."

"Ако трябва да научим децата да мислят, трябва първо да ги научим да измислят."

"Сълзата на детето тежи по-малко от капризен вятър, но сълзата на гладното дете тежи повече от цялата Земя."

"Вярвам, че приказките, стари и нови, образоват ума. Приказката е мястото на хипотезите. Тя може да ни даде ключовете, за влезем в реалността по нови пътища и помага на детето да научи за света."

"В страната на лъжите истината е болест."

"Изключването на телевизора с цел четене на книга кара децата да намразват четенето."

„Грешките са необходими, полезни като хляба и често красиви. Пример – кулата в Пиза.“

„Ето историята за един човечец, попаднал в града кой знае откъде. Трябвало да вземе, за да стигне до катедралата, най-напред трамвай номер три, а после номер едно. Въобразява си, че ще икономиса един билет, като вземе трамвай номер четири. Тази история би могла да помогне на децата да различават правилното събиране от невъзможното.“

„Кристалният Джакомо, макар и във вериги, бил по-силен от него, защото истината е по-силна от всяко нещо, по-светла от деня, по-страшна от ураган.“

НЕБЕТО Е НА ВСИЧКИ

Чудят се всички момиченца,
чудят се всички момченца:
небето е цяло, едно,
а е на всички оченца
То е мое, когато го гледам,
и на тоя до мен, и на тебе,
на царя, на градинаря,
на поета, на малкото бебе.
Няма бедняк така беден,
че да не го притежава.
За лъва и за зайчето то е
обща въздушна държава
И никак не се изхабява,
ако пръв го погледне съседа,
не става по-малко красиво,
за който последен го гледа.
А щом е така – питат всички
момиченца и момченца, –
защо е небето цяло,
а земята на малки парченца?

Четете още: Вечните детски книги, които всяко дете трябва да прочете

Още по темата

Коментари

Добави Коментар

Най-четени