"Една неистова любов, обсебване, зараза на душата, от която никъде не можеш да се скриеш, от която никога не можеш да избягаш. Любов по-страшна от страха, по-жива от живота. Няма думи, свещи, комплименти. Няма тела. Нито цветя и усмивки. Няма аз и ти, ние двамата. Любов, в която аз съм ти."

Тези въздействащи думи са достатъчни, за да се докоснем, макар и бегло, до същността и природата на тяхната авторка. За да се възхитим на таланта и проникновението на Емили Бронте - жената, сътворила със силата и изяществото на думите си един от най-великите любовни романи на всички времена - „Брулени хълмове“.

Английската писателка се ражда на 30 юли през далечната 1818 г. Детството ѝ е трудно, изпълнено с много болка и бедност. Момичето е четвъртото от общо шест деца (едно момче и пет момичета). Емили е едва на 3 години, когато майка ѝ умира от рак. По-големите ѝ сестри - Мария, Елизабет и Шарлот са изпратени в девическо училище в Кован Бридж. Там те живеят в ужасяващи условия и понасят големи лишения и мъчения, описани от Шарлот в знаменития ѝ роман „Джейн Еър“.

След като Емили навършва 6 години, в училището постъпва и самата тя. Скоро след това обаче в пансиона пламва коремен тиф. С болестта се заразяват две от сестрите ѝ – Мария и Елизабет, които не успяват да оцелеят.

Емили, брат ѝ и останалите ѝ сестри – Шарлот и Ан, са поверени на грижите на своя баща и леля, които вдъхват у децата любов към литературата. Изучават великите английски литературни произведения, собственото си поведение, докато бродят из околните на къщата им тресавища. Домът им е почти непоносимо пуст и зловещ, заобиколен от трите страни от гробища. Шарлот, Емили и Ан обаче го обожават. Трите сестри дори възнамеряват да отворят собствено училище в семейната къща, но не успяват да привлекат ученици в мрачния Хауърт сред тресавищата.

Портрет на сестрите Бронте от 1834 г. от техния брат - Бренуел Бронте

Шарлот написва два романа. Първият - „Учителят“, е грубо отхвърлен. Но вторият ѝ опит - „Джейн Еър“, заедно с „Брулени хълмове“ на Емили и „Агнес Грей“ на Ан, си проправят път към печатницата.

За жалост, в епохата, в която живеят, няма лек за най-страшната болест, върлуваща по онова време – туберкулозата. На 24 септември 1848 г. от злоупотреба с алкохол и туберкулоза умира братът Бренуел Бронте, иначе талантлив художник.

Емили е едва на 30 години, когато зловещата „жълта гостенка“ поразява и нея. На 19 декември 1848 г. Емили напуска света, оставяйки след себе си множество стихове и вълнуващия роман „Брулени хълмове“ - трагичен разказ за една изпепеляваща и погубваща любов.

Месеци по късно същата участ постига и Ан. Шарлот Бронте остава сама, заедно със слепия си баща и без сестрите, с които е свикнала да споделя своите мисли и планове. През ноември 1855 г. Шарлот се простудява и разболява от скоротечна туберкулоза и на 31 март 1855 г. издъхва.

В памет на знаменитата рожденичка днес – Емили Бронте, си припомняме част от най-красивите и проникновени цитати от нейния велик роман:

„Не е компания, ако хората не знаят нищо и не казват нищо.“

„Природата и книгите съществуват за тези, които имат очи да ги видят.“

„А и в края на краищата не вярвам да е мислила някому злото, понеже, веднъж успяла да ви разплаче не на шега, много нарядко се случваше да не заплаче заедно с вас и с това да не ви накара да спрете, за да можете да я утешите.“

„Не е хубаво винаги да се очаква злото.“

„Честните хора не крият делата си.“

„Ако Бог е този, който наказва лошите хора, то ние трябва да се научим да прощаваме.“

„Времето променя всичко, напълно съм наясно, както зимата променя дърветата.“

„Страшно е! Един-единствен човек да означава толкова много и толкова различни неща!“

„От каквото и да са направени душите, моята и неговата са едни и същи.”

„Човек, който не е свършил половината от работата си до 10 часа, рискува да остави другата половина несвършена.”

„Умният намира достатъчно добра компания и у себе си.”

„Доброто сърце ще направи лицето ти усмихнато, приятелю, а лошото ще направи и най-усмихнатото лице повече от грозно.”

„Ужасът ме направи жестока.”

„Ако можех, винаги бих работила в тишина и неизвестност и нека моите усилия бъдат съдени според резултатите, които са постигнали.”

„Тя светеше прекалено ярко за този свят.“

„Честните хора не крият делата си.“

Четете още: Жорж Санд: Има само едно-единствено щастие в живота - да обичаш и да бъдеш обичан