Автор
Антония Михайлова

Фредерик Шопен: Аз само се опитвам да дам израз на човешкото сърце и душа

Наричат го гениалният поет на пианото. Негови са едни от най-красивите и запомнящи се произведения, останали завинаги в съкровищницата на класическата музика. Шопен е големият любовник на пианото и тази нестихваща любовна страст се разиграва пред очите ни всеки ден на стотици сцени по света вече близо 200 години. А на днешната дата световната музикална общественост отбелязва 170 години от смъртта на великия композитор.

Любопитен факт от неговия живот е, че има дълга връзка с писателката Аврора Дюдеван, известна под мъжкия си псевдоним Жорж Санд.


Фредерик Шопен и Жорж Санд, 1906 - Парк "Монсо", Париж, Франция, автор: Жак Фроман-Мерис (1864-1947)

Шопен умира от туберкулоза на 39-годишна възраст на 17 октомври 1849 г. в Париж. На погребението му изпълняват „Реквием“ на Моцарт.

В памет на гениалния музикант поднасяме на вниманието ви шепа от най-съкровените му и проникновени мисли за щастието, музиката и човешката душа. А на всички почитатели на Шопен – три от най-лиричните му, нежни и докосващи творби:



Единствената известна фотография на Шопен, направена от Луис-Огюст Бисон през 1849-а - годината на неговата смърт

„Музиката няма родина. Нейна родина е цялата вселена.“

„Аз само се опитвам да дам израз на човешкото сърце и душа.“

„Изсвири Моцарт в моя памет и аз ще те чуя.“



„Времето все още е най-добрият критик, а търпението – най-добрият учител.“

„Щастлив е този, който може да бъде композитор и изпълнител.“

„Времето е най-добрия цензор, а търсенето най-върховният учител.“

Четете още: Безсмъртните филмови мелодии на един титан - Енио Мориконе